ЗДДС. Третиране на покупката на материали от САЩ, доставени в Германия.

ЗДДС. Третиране на покупката на материали от САЩ, доставени в Германия.

Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, внася материали от САЩ за целите на своята икономическа дейност. Материалите пристигат в Германия, където са освободени от митница. Фирмата няма регистрация по ДДС в Германия. Получаването на материалите, оформянето на документите по вноса, освобождаването на материалите на митницата и изпращането им до територията на България са възложени на немски митнически представител.

Възниква въпросът как следва да се третира доставката на материали, по която българската фирма е получател? Следва ли да бъде разглеждана като вътреобщностно придобиване /ВОП/ и съответно трябва ли да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС?

В чл. 13 от ЗДДС са изброени различните хипотези, при които е налице ВОП на стоки.

Съгласно чл. 13, ал. 3 за възмездно ВОП се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

Както се вижда, конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, тъй като лицето НЕ Е регистрирано за целите на ДДС в Германия.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е предвидено, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 и когато лицето не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

За да е приложим режимът на ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, трябва да са изпълнени едновременно следните условия:

1. Стоките са внесени от или за сметка на лицето в друга държава членка

2. Лицето, получател на стоките на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът

3. Лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка, където е осъществен вноса, до територията на страната за целите на неговата икономическа дейност в България

4. Транспортирането на стоките е от или за сметка на лицето

5. Лицето, което придобива стоките, може да е или да не е регистрирано за целите на ДДС в страната

В конкретния казус, въз основа на описаната обстановка, следва да се направи извода, че са изпълнени посочените условия, които трябва да са налице, за да е приложима хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС. Материалите, които българската фирма ще използва за целите на независимата си икономическа дейност, са внесени за нейна сметка в друга държава членка – Германия. Съответно, българската фирма няма регистрация за целите на ДДС в Германия – държавата членка, в която е осъществен вноса. Материалите са транспортиране за сметка на българската фирма от Германия до България, където, както вече казахме, ще бъдат използвани в икономическата дейност на придобиващата фирма. В разглеждания случай, лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС в България.

Предвид направения анализ, следва че българската фирма попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и за нея е налице ВОП по смисъла на тази разпоредба.

За регистрираната по ЗДДС фирма, на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона, възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП с протокол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 3, съответно ал. 6 от закона, възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

Данъкът става изискуем на 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването по силата на чл. 84 от ЗДДС.

!!! СЛЕДВА ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ АКО БЪЛГАРСКАТА ФИРМА НЕ БЕШЕ РЕГИСТРИРАНА ПО ЗДДС, ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКАТА УЧАСТВА ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ОБОРОТ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 99 ОТ ЗДДС.

Как се определя данъчната основа при ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС?

Данъчната основа при ВОП на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се определя по реда на чл. 55 от ЗДДС, т.е. данъчната основа при вноса в държавата членка се увеличава с изброеното в чл. 55 от ЗДДС. Данъчната основа не включва услугите по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната, за които българската фирма, регистрирана по ЗДДС, е задължена да начисли данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. За тези услуги българската фирма следва да начисли данъка с отделен протокол.

Автор: Ана Петрова