ЗДДС. Документиране на получена транспортна услуга от сръбски доставчик, свързана с ВОП на стоки.

ЗДДС. Документиране на получена транспортна услуга от сръбски доставчик, свързана с ВОП на стоки.

Във връзка с извършено вътреобщностно придобиване от Германия е извършен транспорт на стоките от Германия до България. Транспортната услуга, която е за сметка на българската фирма, е извършена и съответно фактурирана от фирма със седалище в Сърбия.

Как следва да се документира получената транспортна услуга от сръбската фирма съгласно Закона за данък върху добавената стойност?

В разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Въз основа на цитираните разпоредби, тъй като получателят на транспортната услуга е българско данъчно задължено лице, то в конкретния случай, следва че мястото на изпълнение на транспортната услуга е на територията на България.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 и когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на доставката.

Сега да видим дали са изпълнени условията на цитираната разпоредба, за да бъде определен получателят на транспортната услуга – българската фирма като платец на данъка:

  1. Първото условие, а то е получателят на услугата, а именно българската фирма да е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, е изпълнено.
  2. Второто условие по отношение на доставчика да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, също е изпълнено.
  3. Транспортната услуга е с място на изпълнение на територията на страната по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с което е изпълнено и третото условие.
  4. Условието, изискващо доставката да е облагаема, също е изпълнено, тъй като доставката на транспортни услуги е облагаема доставка, т.е. не е посочена в изброените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.

От направения анализ е видно, че са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, което от своя страна е основание да се направи заключението, че данъкът е изискуем от българската фирма, получател на транспортната услуга, т.е. българската фирма е платец на данъка и следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Услугата е свързана с транспорт на стоки от Германия до България и българската фирма следва да начисли 20% ДДС.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по – късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Ако протоколът по чл. 117 от ЗДДС не бъде издаден в срока по чл. 117, ал. 3 от Закона, то по силата на чл. 81, ал. 5 от Правилника за приложение на ЗДДС, издаденият протокол не се отразява в дневника за продажбите за периода през който е издаден. Същият следва да се отрази в дневниците за продажби и покупки за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, т.е. за това следва да бъде уведомена съответната териториална дирекция на НАП.

Автор: Ана Петрова