Вътреобщностно придобиване ли е, когато стоката не пристига в България? – част 2

Вътреобщностно придобиване ли е, когато стоката не пристига в България? – част 2

В статията „Вътреобщностно придобиване ли е, когато стоката не пристига в България?“ бе представена ситуация, при която българска фирма, регистрирано по ЗДДС в България закупува стоки от европейски доставчик, който разполага с валиден холандски ДДС номер. Стоката е предназначена за продажба на американска фирма и се транспортира до Румъния, където е клиента. Обърнато е внимание на данъчното третиране на ситуацията, при която българската фирма придобива стоката от холандския доставчик под българския си ДДС номер.

Интересно е как стои въпросът с данъчното третиране на ситуацията, в която стоките се транспортират от Холандия към Румъния за сметка на американската фирма. Налице е отново ситуация, при която има две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране от Холандия до Румъния. За определяне на данъчното третиране на доставката, по която българската фирма е получател, съответно доставчик, следва да се определи към коя доставка се отнася транспорта на стоките.

В случая, е уговорено, че стоките се транспортират при условията на доставка EXP за сметка на американската фирма – страна по сделката с българската фирма, т.е. холандското данъчно задължено лице е наясно още преди стоките да напуснат Холандия, че те се транспортират до територия, различна от България.

Какво следва при това положение?

Факт е, че транспортът на стоките е за сметка на американската фирма и холандската фирма е уведомено за това обстоятелство. Следователно холандския доставчик е бил наясно, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Холандия. Съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС /съответстват на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО/ мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират по време на извършване на доставката. От тук следва, че мястото на изпълнение на доставката, по която получател е българската фирма, е на територията на Холандия.

За тази доставка, по която получател е българската фирма, не е възможно да се приложи освобождаването, регламентирано в чл. 138 на Директива 2006/112/ЕО. ЛИЦЕТО – ПЛАТЕЦ НА ДДС за доставката към българската фирма, в конкретния случай, е холандската фирма. Независимо от това, че българската фирма е предоставило своя ДДС номер на холандската фирма, на основания чл. 193 от Директивата, холандската фирма следва да начисли ДДС във фактурата, издадена към българската фирма. В случая, за получената доставка от българската фирма НЕ МОЖЕ да се приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.

Как следва да отразите фактурата, получена от холандската фирма?

На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното по този закон лице, е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най – късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по – късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.

Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са:

  1. Фактура
  2. Известие към фактура
  3. Протокол

Като се има предвид тези разпоредби от ЗДДС, документа, издадени по реда на холандското законодателство не представляват данъчен документ по реда на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразява в отчетните регистри на ЗДДС. Ако все пак българската фирма реши да отрази, получената фактура, то следва го направи в колона 9 на дневника за покупките „Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал 2 – 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.

Относно доставката по сделката между българското и американската фирма, тя е с място на изпълнение извън територията на страната, а именно – на територията на Холандия, тъй като там се прехвърля собствеността върху стоките, обект на доставката между българското и американската фирма.

За извършената доставка с място на изпълнение извън територията на страната българската фирма не следва да начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2. Съгласно чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС българската фирма следва да води документация и отчетност. В чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС е записано, че доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Данъчната основа на доставката се посочва се посочва в колона 23 на дневника за продажби „Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка“, респективно в клетка 18 на справката – декларация по ЗДДС.

Директива 2006/112/ЕО/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка дърху добавената стойност

Вижте тук продължението на темата.

Автор: Ана Петрова

Webp.net-gifmaker_0.gif