Третиране на юридически услуги, свързани с недвижими имоти по ЗДДС

Третиране на юридически услуги, свързани с недвижими имоти по ЗДДС

Фирмата с немски ДДС номер решава да закупи складова база в България и в тази връзка използва услуги на адвокатска фирма, регистрирано за целите на ЗДДС в България.

Възниква въпросът какъв документ следва да издаде българската фирма за извършената юридическа услуга на немската фирма, следва ли във фактурата да бъде начислен ДДС?

За да определим мястото на изпълнение на предоставените юридически услуги и съответно наличието на задължение за българското адвокатска фирма за начисляване на 20% ДДС във фактурата, би следвало да си изясним най – напред вида консултации, които немската фирма получава.

Това се налага от разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно които мястото на изпълнение при доставка на услуга е МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ, КОГАТО УСЛУГАТА Е СВЪРЗАНА С НЕДВИЖИМ ИМОТ.

Определение на понятието „недвижим имот“ е дадено в §1 т. 82 в допълнителните разпоредби на ЗДДС, която автоматично препраща към чл. 13б от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.

Съгласно чл. 13б от Регламент №1042/2013 за целите на прилагане на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот“ се счита:

а) Всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;

б) Всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;

в) Всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;

г) Всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията;

КАТО ВЗЕМЕМ ПОД ВНИМАНИЕ ЦИТИРАТА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „НЕДВИЖИМ ИМОТ“, СКЛАДОВАТА БАЗА, КОЯТО ЖЕЛАЕ ДА ЗАКУПИ НЕМСКАТА ФИРМА СЕ ТРЕТИРА КАТО НЕДВИЖИМ ИМОТ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОБЛАГАНЕ С ДДС.

На основание чл. 31 а, параграф 1 от Регламент №1042/2013 услуги, свързани с недвижими, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните случаи:

а) Когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за поставяните услуги;

б) Когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.

В чл. 31, параграф 2 от Регламент № 1042/2013 са изброени услугите, които следва да се третират като услуги, свързани с недвижим имот, а в параграф 3, от б. „а“ до б. „г“, са конкретизирани услугите, които не следва да се третират като услуги, свързани с недвижими имоти.

В чл. 31 а, параграф 2, б. „р“ от Регламент № 1042/2013 е посочено, че като услуги, свързани с недвижим имот, се третират ПРАВНИТЕ УСЛУГИ, СВЪРЗАНИ с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти, с учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти /независимо дали се приемат за вещи/, като например нотариалната дейност, или с изготвянето на договор за продажба или придобиване на недвижими имоти, дори ако основната сделка, водеща до правното изменение по отношение на недвижимия имот, не е осъществено.

С оглед на цитираните разпоредби, ако юридическите услуги, които българската фирма предоставя на немската фирма са свързани с изброените в чл. 31 а, параграф 2, б. „р“ от Регламент № 1024/2013, е налице достатъчно пряка връзка на юридическата услуга с недвижимия имот. При тази хипотеза мястото на изпълнение на юридическата услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 4, т. 1, т.е. в България, защото тук се намира складовата база. Българското адвокатска фирма следва да начисли 20% ДДС във фактурата, издадена към немската фирма за юридическата услуга, защото мястото на изпълнение се определя по специалния ред за услуги, свързани с недвижим имот, а не по общия ред на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Ако обаче юридическите услуги представляват консултации във връзка с условията на договор за прехвърляне на недвижими имоти по принцип, във връзка с изпълнението на такъв договор, също така и изготвянето на договор за покупко-продажба, т.е. когато юридическите услуги не са конкретно свързани с прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, не е налице пряка връзка на предоставената правна услуга с недвижимия имот за целите на данъчното облагане по ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на услугата се определя по общите правила, описани в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В нашия случай, тъй като получателят е данъчно задължено лице, което е установено в Германия, мястото на изпълнение на услугата е в Германия. При тези обстоятелства, във фактурата, която българската фирма ще издаде на немското за правната услуга, не следва да начислява 20% ДДС, тъй като данъкът е изискуем от и се начислява от получателя на услугата /немската фирма/. Като основание за не начисляване българската фирма ще впише чл. 21, ал. 2 във връзка чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1042/2013 НА СЪВЕТА от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги

Автор: Ана Петрова

 

Webp.net-gifmaker_0.gif