Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД за служебни цели – данъчно третиране по ЗКПО

Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД за служебни цели – данъчно третиране по ЗКПО

Собственик сте на фирма, чиято дейност не би могла да протича нормално без използването на автомобил. Във фирмата извършвате сам дейността, т.е. няма други назначени лица и съответно се осигурявате като самоосигуряващо се лице. Съответно използвате личния си автомобил изцяло за нормалното протичане на извършваната от вас дейност. Правите разходи във връзка с експлоатацията на автомобила /разходи за гориво, смазочни материали, автомивка, разходи за паркинг, дребни ремонти и др. разходи, непосредствено свързани с експлоатацията на автомобила/. И сега въпросът е дали счетоводните разходи, направени във връзка с експлоатацията на автомобила са данъчно признати от гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/? Как следва да бъдат оформени взаимоотношенията между собственика на фирмата, който предоставя МПС на собствената си фирма за целите на нейната основна икономическа дейност?

Практика е превозното средство да се предоставя на фирмата за безвъзмездно ползване, т.е. на базата на договор за заем за послужване.  

Заемът за послужване е договор, по силата на който заемодател /в случая това сте вие като собственик на фирмата, в качеството ви на физическо лице/ предоставя на заемателя /вашата фирма/ безвъзмездно, за определен период от време ползването на една вещ /в случая автомобил/, а заемате­лят се задължава да я върне - чл. 243 ЗЗД. Това, което различава договора за заем за послужване от договора за наем е това, че вещта се предоставя за безвъзмездно ползване за определено време.

ЗАЩО ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ТОВА!?

Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО счита, че е налице отклонение от данъчното облагане при наличие на сключени договори за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални и нематериални блага. По силата на чл. 16, ал. 1, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

КАКВО СЛЕДВА ДА НАПРАВИТЕ!?

Вие като физическо лице, едноличен собственик на капитала и вашата фирма – юридическо лице, сте два самостоятелни данъчни субекта, които могат да имат различни по вид правоотношения помежду си, целящи нормалното протичане на  стопанската дейност на фирмата.

За да се избегне неприятната ситуация, при която взаимоотношенията между вас и вашата фирма по повод ползването на личния ви автомобил, биха могли да бъдат третирани като отклонение от данъчно облагане, то фирмата и физическото лице следва да оформят ползването на личното превозно средство, като сключат помежду си договор за наем и  определят наемна цена при спазване на изискванията на данъчното законодателство. Тъй като става въпрос за свързани лица, цената следва да е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, а именно това е цената, която би била платена при същите условия за идентична или сходна услуга по сделка между лица, които не са свързани.

По този начин във фирмата ще бъдат отчетени разходи за експлоатация на превозното средство, както и разход за наем, а вие като собственик на автомобила ще получавате доходи от наем.

Тъй като фирмата използва предоставен под наем автомобил, то следва да се има предвид, че по отношение на разходите по поддръжка и ремонт на наетия актив данъчно признати ще бъдат разходите свързани с неговото текущото поддържане и обичайно използване.

За да бъдат данъчно признати разходите, свързани с експлоатацията на превозното средство, то е необходимо да бъде доказано, че те са направени във връзка с използване на автомобила за осъществяване на дейността на фирмата. Документирането и отчитането на разходите следва да се извършва при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и приложимия счетоводен стандарт СС 2 „Отчитане на стоково – материалните запаси“.

Основен счетоводен принцип е принципът на документална обоснованост при отчитане на стопанските операции /чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството/, който налага наличието на съответни документи, свързани с отчитането на разходите по експлоатацията на автомобила и в частност разходите за гориво.

В чл. 10 от ЗКПО е дадено определение на понятието документална обоснованост и е изброено кога един счетоводен разход е документално обоснован, което пък е основание за признаването му за данъчни цели. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./ освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели /чл. 10, ал. 4 от ЗКПО/.

За да се докаже покупката на горивото и смазочните материали, задължително трябва да разполагате с първичен счетоводен документ, а това е фактурата, издадена от доставчика. При липсата на документ, удостоверяващ придобиването, на практика е невъзможно впоследствие да се докаже изразходването, за което пък са нужни пътен лист, пътни книжки или други подобни документи,  респективно – отчитането и признаването на експлоатационни разходи.

Предвид изложеното по-горе, можем да направим извода, че разходите за гориво на превозното средство не следва да се регулират за данъчни цели само ако са спазени съответните нормативни изисквания. Следва да се има предвид, че ако се установи нарушение на горецитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26,  т. 2 от ЗКПО.

КАКВО Е ВАЖНО ДА ЗНАЕМ!?

Данъчното третиране на разходите за експлоатация на автомобила по описания по – горе ред не се прилага по отношение на отчетените разходи за командировки в т.ч. и пътни, които попадат в хипотезата на чл. 33 от ЗКПО.

ОБОБЩЕНИЕ

Ако собственик на фирма реши да използва личния си автомобил за целите на своята икономическа дейност, т.е. ще го използва изцяло за служебни цели, то следва да сключи договор за наем на автомобила между себе си като физическо лице и неговата фирма, в качеството и на юридическо лице. Тъй като става въпрос за свързани лица, наемът следва да бъде определен по пазарни цени. При това положение и при условие, че се приеме, че автомобилът ще бъде използван изцяло за целите на икономическата дейност на фирмата, то разходите за гориво и смазочни материали ще бъдат признати за данъчни цели въз основа на прилежно попълнени пътни книжки, пътни листи или друг документ, доказващ използването на автомобила изцяло за целите на дейността. Ще бъдат признати и всякакви други текущи разходи, свързани с експлоатацията на автомобила като разходи за паркинг, автомивки, козметика, аксесоари и др., а също така и разходите, свързани с дребни поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновеното използване на автомобила.

Автор: Ана Петрова

Още по темата може да прочетете в статията:

 „В качеството си на управител във вашата фирма, където сте едноличен собственик на капитала, използвате личния си автомобил изцяло за целите на осъществяваната от вас дейност.“