Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД по време на командировка – данъчно третиране по ЗКПО

Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД по време на командировка – данъчно третиране по ЗКПО

В качеството си на управител във вашата фирма, където сте едноличен собственик на капитала, използвате личния си автомобил изцяло за целите на осъществяваната от вас дейност. В статията „Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД за служебни цели“ беше обърнато внимание какво следва да бъде направено и с какви документи е нужно да разполагате, за да бъдат данъчно признати направените разходи във връзка с експлоатацията на личния ви автомобил за служебни цели. Накратко казано следва да са налице:

  1. Договор за наем, по силата на който вие като собственик и в качеството ви на физическо лице предоставяте личния си автомобил за ползване на вашата фирма. Наемът следва да бъде определен по пазарни цени, тъй като става въпрос за сделка между свързани лица.
  2. Първични счетоводни документи, издадени на фирмата във връзка със закупеното гориво, смазочни материали, извършените дребни ремонти и др. разходи, направени във връзка с обичайното ползване на автомобила.
  3. Пътен лист, пътна книжка или друг документ, удостоверяващ изминатите километри във връзка с дейността, описание на маршрута.

Данъчното третиране на разходите за експлоатация на автомобила по описания по – горе ред не се прилага по отношение на отчетените разходи за командировки в т.ч. и пътни, които попадат в хипотезата на чл. 33 от ЗКПО. Необходимо е да е налице и друго обстоятелство по повод отношенията между вас и вашата фирма.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА!?

На първо място направените пътни разходи от собственика на ЕООД, в качеството му на командировано лице, биха могли да бъдат признати за данъчни цели и в случая, когато командировката се осъществява с неговия личен автомобил и при условие, разбира се, че командировката е във връзка с осъществяваната дейност и е спазен принципа за документална обоснованост на направените разходи. За тази цел следва да бъде издадена ЗАПОВЕД ЗА КОМАНДИРОВКА. По силата на чл. 13 от Наредбата за командировките в страната, когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. В този случай в заповедта за командировка задължително се посочват:

  1. данните за вида и марката на личното моторно превозно средство;
  2. за разхода, вида и цената на горивото;
  3. за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари;

Направените разходи от командированото лице, в случая собственикът на ЕООД, следва да се признаят за разход, НО САМО ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ СА СПАЗЕНИ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 33 ОТ ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.

КАКВО КАЗВА ЧЛ. 33 ОТ ЗКПО!?

По силата на чл. 33 от ЗКПО, за да бъдат данъчно признати направените счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, то физическите лица следва:

  • да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице;

или

  • да са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

Най – общо казано …. Ако управителят, който е и собственик, отчете разходи за командировки, те следва да бъдат признати за данъчни цели, при положение, че са изпълнени следните условия:

  1. Пътуването и престоят, във връзка, с които са направени разходите следва да са извършени във връзка с дейността;
  2. Да са налице договорни отношения между собственика и фирмата, оформени писмено:
  • сключен договор за управление и контрол в писмена форма между него и фирмата

/Според становище на ЦУ на НАП с № 24-39-42/27.04.2016 г. е възможен вариант, при който в писмения договор за управление и контрол няма договорено възнаграждение. При това положение собственикът се осигурява като самоосигуряващо се лице, но има право на командировъчни разходи. Друг е въпросът, че при евентуална проверка, е възможно договорът за управление и контрол без договорено възнаграждение да бъде разгледан като отклонение от данъчното облагане и да се приложат разпоредбите на чл. 15 от ЗКПО. Т.е. тъй като е налице договорно отношение в писмена форма, то са изпълнени изискванията на чл. 33 от ЗКПО и разхода за командировка на собственика ще бъде данъчно признат, но е възможно да се определи възнаграждение по договора за управление и контрол за данъчни цели./

или

  • сключен договор в писмена форма за работа с личен труд за участие в дейността на предприятието, осигурявайки неговото съществуване и реализирайки предмета на дейност на фирмата /тип граждански договор/

/Становище на НАП с № 2-352/25.04.2016 г.; № 07-00-213/

или

  • сключен граждански договор за времето на командировката, т.е. при всяка командировка да се оформя граждански договор с конкретни задачи и цели, за постигането на които се командирова собственикът;
  1. Да е налице документална обоснованост на направените разходи във връзка с направената командировка по смисъла на чл. 10 от ЗКПО

Най – общо казано, за да бъде признат разхода за пътуване и престой, направен от собственика на ЕООД във връзка с командировка, свързана с дейността, то следва взаимоотношенията между него и фирмата му да бъдат уредени с договор в писмена форма.

При липсата на договорни взаимоотношения, без значение, че са налице прилежно водени пътни листи, че е налице издадена заповед за командировка и без значение, че командировката е във връзка с дейността на фирмата, то всички разходи отчетени във връзка с командировката ще бъдат непризнати.

Автор: Ана Петрова

Още по темата може да прочетете в статията:

“Разходи за използване на личен автомобил на собственик на ЕООД за служебни цели – данъчно третиране по ЗКПО”