Продажба на стоки на консигнация. Какво трябва да знаем!?

Продажба на стоки на консигнация. Какво трябва да знаем

Много често в практиката фирмите, осъществяващи търговия, използват т.нар. продажба на консигнация, т.е. стоките се предоставят за продажба в съответния търговски обект, като уговорката е, че собствеността върху стоката не се прехвърля при нейното предаване на консигнатора и плащането от страна на консигнатора към консигнанта ще се извърши след реализацията на определено количество на пазара. В повечето случаи, обаче, собствениците на фирми, практикуващи продажба на стоки на консигнация, изобщо не са наясно как се третират извършените по този начин продажби на стоки, а също така и с начина на отчитане и документиране на тези доставки.

Какво всъщност представлява договорът за консигнация?!

С договора за консигнация консигнантът/доверителят предоставя на консигнатора/довереника стоки, които последният трябва да продаде на трети лица. От своя страна консигнаторът продава предоставените стоки от свое име и за сметка на консигнанта, след което се отчита на последния за извършените продажби.

Договорът за консигнация не е изрично регламентиран, но видно от казаното е, че той е разновидност на комисионния договор, определение, за който се съдържа в нормата на чл. 348 от Търговския закон: с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки /чл. 348, ал. 1/.

При този вид взаимоотношения е приложима нормата на чл. 127 от ЗДДС, съгласно която, когато данъчно задължено лице /комисионер/довереник/ при доставка на стоки или услуги действа от свое име и за чужда сметка, се приема, че е получило и предоставило стоките или услугите. В този случай са налице две доставки:

  1. Доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон
  2. Доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т. 1, между комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, както следва:
  1. Когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с продажба:
  1. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по – късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1
  2. Данъчната основа на доставката е данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на комисионера/довереника.
  1. Когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя във връзка с покупка:
  1. Датата на възникване на данъчното събитие се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по – ранна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1
  2. Данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, увеличена с възнаграждението на комисионера/довереника.

В конкретния случай, приложение намира разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2, б. „а“, тъй като довереникът действа от свое име и за сметка на доверителя във връзка с продажба на стоките.

Как се определя възникването на данъчното събитие съгласно изискванията на ЗДДС!?

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

В чл. 25, ал. ал. 3, т. 1 Законодателят казва, че данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2, т.е. на датата, на която доверителят фактически предоставя стоката на довереника.

На база на всичко казано, следва да се направи извода, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчното събитие при доставка между консигнанта и консигнатора възниква на датата, на която стоките са фактически предадени, въпреки че собствеността върху тях все още не е прехвърлена към момента на предаването. Същата не може да бъде по – късна от датата на възникване на данъчното събитие за доставката между довереника /консигнатора/ и третите лица. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице /консигнанта/ възниква задължение да го начисли /чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Фактурата за доставката следва да бъде издадена от консигнанта не по – късно от 5 дни от тази дата.

С други думи казано, ДДС се начислява при фактическото предаване на стоките от консигнанта на консигнатора, а не тогава, когато последният продаде стоките на трети лица. В практиката, обаче, нещата се случват по съвсем различен начин.

И сега, логично си задавате въпроса: „Добре, но ако стоките не бъдат продадени и консигнаторът върне обратно стоките на консигнанта, т.е. ако договорът, по силата на който стоките са предадени, бъде развален, какво ще се случи!?“

Единственото, което ще се случи при развалянето на договора, въз основа на който е следвало да се извърши доставка, за която е издадена фактура, е издаването на кредитно известие по силата на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС, т.е. развалянето на договора е основание за издаването на кредитно известие.

Доверете се на професионалистите от счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт. Ние можем да ви предложим експертни съвети и отлични счетоводни услуги на конкурентни цени.

Автор: Ана Петрова