Продажба на консигнация в Европейския съюз

Продажба на консигнация в Европейския съюз

Фирма, която е регистрирана за целите на ЗДДС в България, сключва договор с холандска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Холандия, за продажба на стоки на консигнация. В статията Продажба на стоки на консигнация. Какво трябва да знаем!?“ бяха разгледани основните правила, с които трябва да са запознати и които трябва да спазват собствениците на фирми, осъществяващи търговия на принципа продажба на консигнация в пределите на страната.

В следващите редове ще поговорим за задълженията, които възникват за собственика на българската фирма при предоставянето на стоки за продажба на консигнация на  холандската фирма.

Да припомним …

Най – общо казано, при продажба на консигнация стоките се предоставят за продажба в съответния търговски обект, като уговорката е, че собствеността върху стоката не се прехвърля при нейното предаване на консигнатора и плащането от страна на консигнатора към консигнанта ще се извърши след реализацията на определено количество на пазара.

Договорът за консигнация не е изрично регламентиран, но видно от казаното е, че той е разновидност на комисионния договор, определение, за който се съдържа в нормата на чл. 348 от Търговския закон: с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки /чл. 348, ал. 1/.

С договора за консигнация консигнантът/доверителят предоставя на консигнатора/довереника стоки, които последният трябва да продаде на трети лица. От своя страна консигнаторът продава предоставените стоки от свое име и за сметка на консигнанта, след което се отчита на последния за извършените продажби.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Точно в тази хипотеза попадат договорите за продажба на консигнация, които са разновидност на комисионните договори, за които приложение намира нормата на чл. 127 от ЗДДС.

Кое е по – особеното в конкретния случай?

В конкретния случай става въпрос за ситуация, при която се осъществява доставка на стоки на фирма, регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка /Холандия/. Стоките се транспортират от територията на България до територията на тази държава членка. От всичко описано по - горе става ясно, че говорим за вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. И сега, съгласно чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ по смисъла на закона ще е налице при фактическото предоставяне на стоките от българската фирма на холандската.

Кога възниква данъчното събитие при ВОД?

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при ВОД възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Т.е. в конкретния случай датата на данъчното събитие ще настъпи на датата, на която стоките са фактически предадени на холандската фирма, тъй като приложение намира разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1.

Как следва да бъде документирана доставката?

Следва да бъде издадена фактура, като тук приложение ще намери чл. 113, ал. 5 от ЗДДС. При ВОД, включително и в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по – късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.

Българската фирма, в качеството си на лице, което е извършило  за данъчния период вътреобщностни доставки, заедно със справката-декларация по ДДС трябва да подаде и VIES – декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

Друг момент, на който следва да обърнете внимание, е с какви документи следва да разполагате за доказване на ВОД.

Документите, които удостоверяват извършването на вътреобщностни доставки, са посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Те са обособени в две групи:

  1. Документи, които доказват доставката:
  • Фактура за доставката, в която се посочва номерът по ДДС на получателя, под който е извършена доставката /ако е регистриран по ДДС в друга държава членка/ - за конкретния случай
  1. Документи, които доказват изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
  • Когато транспортът е извършен от получателя или трето лице за сметка на получателя, българската фирма следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, които да удостоверят, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В писменото потвърждение се посочват:
    1. дата и място на получаване,
    2. вид и количество на стоката,
    3. вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта,
    4. име и длъжност на лицето, предало стоките
    5. име и длъжност на лицето, получило стоките
  • Когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, българската фирма следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Не се колебайте да се свържете с нас, за да получите експертни съвети от нашия екип с дългогодишен опит в счетоводното и данъчно обслужване. Корект Акаунт Консулт може да ви предложи счетоводни услуги на конкурентни цени.

Автор: Ана Петрова