Представителни разходи – данъчно третиране и документиране

Представителни разходи – данъчно третиране и документиране

Провели сте работен обяд с клиент в ресторант. След приключване на срещата плащате сметката и получавате фискална касова бележка. По навик пожелавате да ви издадат фактура, за да отчетете разхода в счетоводството на фирмата. Обслужващият ви служител отказва да ви издаде фактура, тъй като не е в неговото поле на компетентност и ви кани да си получите фактурата на следващия ден, когато тя ще бъде издадена от съответното лице. Нека да видим нужно ли е да си правите труда и отново да се връщате, за да получите фактурата или касовият бон е абсолютно достатъчен за отчитане в счетоводството на фирмата?! Също така нека обърнем внимание какъв разход е това и какво е неговото данъчно третиране.

Ще започна с това, че направения от вас разход, свързан с работния обяд е представителен разход.

Какво представлява този разход!?

По отношение на понятието „представителен разход“ в ЗКПО няма дадено определение. Такова се съдържа в Правилника за приложение на ЗДДС и именно то следва да се приеме за данъчни цели. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС към разходите, направени за представителни и развлекателни цели, се отнасят разходите за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии.

Следва да сте запознати, че съгласно чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността на фирмата. Или, за да бъде разходът за представителни цели данъчно признат, то следва да отговаря на следните критерии:

  1. Да бъде документално обоснован
  2. Да е свързан с обичайната стопанска дейност, която осъществява фирмата

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО разходите са документално обосновани, когато са налице първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващи вярно стопанската операция. Счетоводните разходи се признават за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Освен посочените изисквания в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, относно документалната обоснованост на разходите, в чл. 10, ал. 6 от същия закон е предвидено облекчение относно документирането на представителните разходи. Относно документалната обоснованост на представителните разходи, свързани с дейността, когато същите са обложени с данък върху разходите, е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО, която указва, че за признаването им за данъчни цели е достатъчно наличието на фискална касова бележка от фискално устройство.

ОТ ВСИЧКО КАЗАНО СЛЕДВА, ЧЕ ЗА ОТЧИТАНЕТО НА ПЛАТЕНИЯ ОТ ВАС РАБОТЕН ОБЯД НЕ Е НУЖНО ДА ПРИТЕЖАВАТЕ ФАКТУРА, Т.Е. ИЗДАДЕНИЯТ ВИ КАСОВ БОН Е НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧЕН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА НАПРАВЕНИЯ РАЗХОД ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ, АКО СЪЩИЯТ Е СВЪРЗАН С ДЕЙНОСТТА, А В СЛУЧАЯ ПРИЕМАМЕ, ЧЕ Е ТАКА.

В случай, че направеният представителен разход за работния обяд не е свързан с дейността на фирмата, то същият не попада в изброените за облагане разходи в чл. 204, т. 1 от ЗКПО, т.е. липсва основание за признаването му за данъчни цели,  поради което на основание чл. 26, т. 1 от закона, със стойността му следва да бъде коригиран счетоводния финансов резултат в посока увеличение.  

И така, в нашия случай направеният представителен разход във връзка с работния обяд с ваш клиент е свързан с дейността. Съгласно чл. 211 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за календарната година.

На основание чл. 217 от закона данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.

КАК ЩЕ СЕ ПРИЛОЖИ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАПРАВЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛЕН РАЗХОД!?

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. Данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави

2. Начисления данък при внос на стоки

3. Изискуемия от него данък като платец по глава осма

В чл. 70 от ЗДДС са описани ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Както споменах по – горе представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии /чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС/.

С други думи казано за фирмата не възниква право на приспадане на данъчен кредит за направения разход във връзка с работния обяд с вашия клиент.

Автор: Ана Петрова