Предметни награди от игри, конкурси, и състезания. Данъчно третиране по ЗДДФЛ.

Предметни награди от игри конкурси и състезания Данъчно третиране по ЗДДФЛ

Като част от рекламната си политика, фирмите прилагат организиране на различни конкурси, състезания, игри и раздават награди, било то парични, било то предметни, на спечелилите потенциални или настоящи клиенти – физически лица.

В конкретния случай, става въпрос за фирма, която организира конкурс за най – добра рисунка, на тема „Моята мечта“. Конкурсът се провежда във Фейсбук профила на фирмата, където се реализира и гласуването чрез харесване (трупане на лайкове) на рисунките на участниците. Първите три творби с най-много харесвания се класират съответно на първо, второ и трето място. Те получават предметна награда, която е предварително определена.

В редовете по – долу ще отговорим на следните въпроси:

1. Кой и какъв данък дължи при предоставяне на предметните награди?

2. Как се определя и внася дължимият данък и основанията за това? Какви са задълженията на фирмата?

Да започнем с това, че съгласно чл. 38, ал. 14, в сила от 01.01.2019 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител, т.е. на облагане с окончателен данък подлежат наградите, които не са предоставени от лице, което е в качеството си на работодател на друго физическо лице и освен това не попадат в обхвата на освободените от облагане награди по силата на чл. 13, ал. 1, т. 20, т. 21, и т. 22 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 13, ал. 1, т. 20, 21 и 22 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от:

чл. 13, ал. 1, т. 20 - Паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;  

чл. 13, ал. 1, т. 21 - Наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20;  

чл. 13, ал. 1, т. 22 - Предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура", предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, както и наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси;

Преди да продължим по конкретния казус, нека изясним още нещо, а именно какво разбира законът под „предметна награда с незначителна стойност“.

По смисъла на &1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., „предметна награда с незначителна стойност“ за целите на чл. 13, т. 21 е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 100 лева. Т.е., за да се установи дали доходът е облагаем или необлагаем, когато предметната награда е от игра на случайността, която не е хазартна, каквито, в повечето случаи, са игрите организирани от фирмите с цел реклама, то следва да се определи пазарната цена на наградата. Съгласно &1, т. 8 от ДР на ДОПК, където ни препраща &1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ /“пазарната цена“ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/, “пазарната цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, като в т. 10 са изброени методите за определяне на пазарните цени. Ако така определената пазарна цена на предметната награда от игра на случайността е до 100 лева, то тя не се облага с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ.

След като подробно разгледахме нормативната база, касаеща облагането на предметните награди, нека анализираме конкретния казус …

В разглеждания случай, раздадените предметни награди са във връзка с проведен конкурс за най – добра рисунка, т.е. те не са получени като резултат от участие в игра на случайността, тъй като аудиторията гласува и избира трите най – добри рисунки, които се класират въз основа на брой дадени гласове. С други думи, награждаването не е на случаен принцип, не е свързано с късмета на участниците в конкурса, а е резултат от техните умения и способности. В конкретния случай, тъй като проведеният конкурс не може да се квалифицира като игра на случайността, приложение не намира разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 21 и независимо от това, че раздадените от фирмата награди са предметни и че тяхната стойност е незначителна, те подлежат на облагане с окончателен данък по силата на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ. Ставката на данъка, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 10%.

Как стои въпросът с облагането и декларирането на дължимия данък? Какви задължения възникват за фирмата, предоставила предметните награди във връзка с проведения конкурс?

Наградените лица, участници в конкурса, са физически. Предоставените предметни награди на печелившите не са в резултат на проведена игра на случайността и независимо от стойността си, подлежат на облагане с окончателен данък по силата на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ. За фирмата възникват следните задължения:

1. да определи и удържи окончателен данък върху брутната сума на придобитите предметни награди от физическите лица, спечелили конкурса;

2. да декларира с Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и да внесе окончателния данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през който са получени наградите и доходът е придобит от физическото лице;

3. в срок до 28.02. на следващата година да подаде информация за предметните награди, подлежащи на облагане с окончателен данък в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

При положение, че ръководството на фирмата, организирала конкурса във връзка с провежданата рекламна кампания, прецени, че не е уместно да се изиска данъка от физическите лица, то удачно решение е данъкът да бъде внесен за сметка на фирмата. В тази хипотеза, обаче, следва да е ясно, че тъй като фирмата плаща чужди данъчни задължения /внесеният данък от фирмата, всъщност, е задължение на физическите лица, придобили предметните награди/, то внесеният от фирмата данък няма да бъде признат разход за данъчни цели по реда на ЗКПО.

СЛЕДВА ЛИ ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, ПРИДОБИЛИ НАГРАДАТА, ДА ПОДАВАТ ГДД ПО ЧЛ. 50 ОТ ЗДДФЛ?

Тъй като става въпрос за доходи, облагаеми с окончателен данък, по силата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, физическите лица, придобили предметните награди, не следва да ги декларират в Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Доверете се на счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт за решаването на Вашия счетоводен казус! Не се колебайте, свържете се с нас.

Автор: Ана Петрова