Полагане на личен труд от самоосигуряващо се лице (ОБНОВЕНО)

Полагане на личен труд от самоосигуряващо се лице (ОБНОВЕНО)

Собственик на ЕООД се осигурява във фирмата като самоосигуряващо се лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход, който към момента е 560 лв. В друга своя фирма полага личен друг, за който получава месечно възнаграждение в размер 700 лв.

Възникват следните въпроси:

Какви осигурителни и данъчни последици, както и подаването на какви декларации, произтичат от обстоятелството, че се изплаща възнаграждение за личен труд във фирмата, в която лицето не се самоосигурява? Следва ли да внася осигурителни вноски върху възнаграждението за положения личен труд?

Друг въпрос, който ще бъде разгледан е: какво следва от гледна точка на данъчни и осигурителни задължения, когато лицето получава възнаграждение за личен труд във фирмата, чрез която се осигурява като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход?

В случаите, когато собственик на ЕООД упражнява трудова дейност във фирма /полага личен труд/, подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо лице /чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО/. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

Когато лицето, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, намира приложение приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

Т.е. отговорът на въпроса следва ли лицето, което се самоосигурява към първата си фирма да внася осигурителни вноски и върху възнаграждението за положен личен труд към втората фирма е: НЕ, НЕ СЛЕДВА.

Лицата, които получават доходи по смисъла на §1, т. 26, б „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица задължително подават информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ по реда, определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.

В т. 12 от Указанията за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ е предвиден код за „Вид осигурен“ – 90 за лицата, получаващи доходи по §1, т. 26, б „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване /осигурителни вноски, дни в осигуряване и др./, но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За тези лица, в декларация обр. № 1, се попълват само данните за данъка в полетата на т. 31, т. 31а, т. 32, т. 33.

Или в случая, когато собственикът получава 700 лв. доход за полагане на личен труд във втората фирма, се подава декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ като се попълва в т. 12 „Вид осигурен“ - код 90, а също и данни в полетата на т. 31, 31а, 32, 33.

Когато собственикът получава доход за полагане на личен труд от фирмата, в която се осигурява като самоосигураващо се лице, в т. 12 „Вид осигурен“ на Декларация образец № 1 се попълва код 12 – за самоосигуряващи се. В този случай, освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително осигуряване и здравно осигуряване, се попълват и полетата на т. 31, 31а, 32 и 33.

При изплащане на възнаграждение на собственик за положен личен труд във фирмата, за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ следва да се подаде Декларация образец № 6 в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

И тук да не забравяме, че съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от цитираната Наредба № Н-8 самоосигуряващите се лица подават Декларация образец № 6 еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

Относно прилагане на ЗДДФЛ, когато се изплаща възнаграждение за положен личен труд съглосно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по §1, т. 26, б „и“ се определя, като облагаемия доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез фирмата осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване. Или в случая, когато осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.

Годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, б „и“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване. /чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ/.

В сила от 01.01.2019 отпада задължението на работодателя да издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък за доходи от правоотношение по §1, т. 26, б „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

При определяне на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал. 1 – ал. 7 не се включват доходите от трудови правоотношения по на §1, т. 26, б „и“ от Допълнителните разпоредби, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.

За собственикът на едноличното дружество, като физическо лице, получило доход от възнаграждение за положен личен труд, също така възниква задължение да подаде годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал.1 и ал. 3 от ЗДДФЛ. Възнаграждението за положен личен труд следва да се отрази в Приложение 1 доходи от трудови правоотношения.

Автор: Ана Петрова

Webp.net-gifmaker_0.gif