Пазарът на труда в България и неговото влияние върху миграционния процес

Пазарът на труда в България и неговото влияние върху миграционния процес

Недостатъчно добре функциониращата връзка между образованието, пазарът на труда, високият дял на неактивни млади хора и необходимостта от реформи в образованието и младежката заетост са част от дългосрочните проблеми, пред които са изправени редица страни в Европейския съюз. България е сред страните от ЕС с високо ниво на неравенство в доходите, което създава сериозни социални и икономически проблеми. Най-тревожен е високият риск от бедност и социално изключване, високото ниво на материални лишения, маргинализацията на групите от населението и ограниченият достъп до социални услуги, които пораждат необходимост от социална интеграция и стабилна заетост.

Все още развиващият се пазар на труда и безработицата в България ограничават възможностите за изграждане на успешна кариера. Дори ако човек работи при незадоволителни условия и осъзнае, че работата му е безперспективна, се задържа на тази позиция, защото е по-добрата алтернатива от това да е безработен. Безработицата поставя търсещите работа в неравностойно положение на зависими лица, а работодателите - в позицията на „силните“, които имат свободата да определят условията, които в повечето случаи са неблагоприятни за служителите. Това създава "порочен кръг" - за да увеличи директно собствените си печалби, предприемачът редуцира материалните стимули на своите служители и следователно намалява мотивацията им за работа и професионално развитие, което косвено води до намаляване на рентабилността от дейността на фирмата. По този начин желанието за работа намалява, породено от недоволството, което пък от своя страна води до текучество на персонала. Нито един от тези резултати няма положително влияние върху рентабилността на предприятието и трябва да се избягват. В момента обаче много малки бизнеси работят при тези условия - немотивиран, неудовлетворен и лошо платен персонал с голямо текучество.

За да оцелеят, хората започват да търсят други възможности за работа, като например да работят „на черно“. Незаконната заетост се появява под много форми, но най-популярни са заетостта без договор, социално осигуряване, изплащано на минимално ниво или изобщо не се плаща. Следователно липсата на достойни условия на труд се счита за тласък на емиграционния фактор.

Друг проблем е, че има много хора с висше образование, които заемат длъжности, които не изискват такова образование. Тази тенденция демотивира хората и съответно интересът към професионалното образование намалява, което води до „глад“ за професионалисти на средна възраст. Това е загуба на индивидуални усилия, семейни ресурси и държавни разходи. В резултат на това, образованите индивиди, чиито знания и усилия не се оценяват в собствената им страна, са принудени да емигрират другаде, за да си осигурят по-добър живот. Тези, които все още намират надежда в България, всеки ден кандидатстват за работа, ходят по многобройни интервюта и се борят да си намерят прилична работа с месеци, а понякога минават и години.

В тази връзка, хората гледат на миграцията като начин да избягат от реалността, в която живеят. Ръководени от представата, която имат за света, те предприемат рисковано и несигурно пътуване. За съжаление по време на този миграционен поток загубихме много млади и умни българи. Младите хора, бъдещето на една страна, бяга. Бягат да се борят за мечтите си и реализацията си. И кого да обвиняваме за това? Ако нашата правителствена система беше по-добра, това никога нямаше да се случи. Миграционният процес продължава да се увеличава и главно целевите страни са силни и развити икономики като Великобритания и Германия. Корупцията, липсата на реформи и възможностите за равен старт, използването на властта като средство за получаване на лична изгода и на частни интереси, са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напуснат родината си.

Като безработни и бедни тук те ще бъдат тежест за себе си и всички останали. Ако успеят да се интегрират в чуждестранната икономика, ще получат достъп до нейните социални привилегии. Работата в чужбина може да се окаже полезна материално, но може и да не е толкова фантастично, колкото изглежда. Стандартът на живот в Европа е по-висок в сравнение с България и заплатата отново няма да е достатъчна. Работи се много часове седмично, а през уикендите просто спите и възстановявате силите си за новата работна седмица. Най-добре ще е, ако печелите европейска заплата и я харчите в България. Положителна страна е, че плащането в чужбина е според качествата на служителя, а не на принципа „този човек е мой приятел и трябва да получава повече пари“. Недостатъците са много повече - отдалечени сте от корените си, от семейството и приятелите си, носталгията е ужасна и често води до депресии. Предимства - евентуален шанс да бъдете забелязани, че знаете и имате способността да се развивате професионално. Наистина политиката, която прилага нашето правителство и корупцията, която се шири, действат обезсърчаващо, но струва ли си да напускаме страната си? Ето това е хубав въпрос, на който всеки от нас е добре сам да си отговори.

България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса, за да произвежда и инвестира, за да подобри икономическите перспективи и да спре (или евентуално да обърне) емиграцията на младите българи. Само за три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряваща страна в Европа и прогнозите са, че до 2050 г. населението в трудоспособна възраст ще намалее с 40%. Ако към тези цифри добавим и потока на емигранти, България ще се превърне в обезлюдена държава.

Автор: Ана Петрова