Осигуряване на собственик, работещ на трудов договор в друга фирма

Решавате да регистрирате фирма, но същевременно работите по трудовo правоотношение в друга фирма. Възниква ви въпросът: „Длъжен ли съм да се осигурявам и като самоосигуряващо се лице в собствената ми фирма? Ако съм длъжен, то какви осигуровки дължа?“

Лицата, подлежащи на осигуряване, са изброени в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Основното, за да възникне осигуряване, е упражняването на трудова дейност. Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава да момента на нейното прекъсване или прекратяване. Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като работещи по договори за управление и контрол или като самоосигуряващи се лицa. Самоосигуряващите се лица дължат осигуровки, единствено когато упражняват дейност.

С други думи казано, за вас възниква задължение за осигуряване в собствената ви фирма от деня на започване на трудовата ви дейност в качеството ви на самоосигуряващо се лице.

В конкретния случай, вашият осигурителен доход за месеца ще се формира като сбор от осигурителния доход по трудовия договор и осигурителния доход, който сте избрали като самоосигуряващото се лице, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който е 3000 лв. за 2019 г.

При ограничаване на осигурителния доход до максималния размер на месечния осигурителен доход, трябва да се спазва последователността при внасяне на осигурителните вноски, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. По силата на тази разпоредба, за осигурените лица, които упражняват дейност и получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /3000 лв. за 2019 г/, по следния ред:

1. Доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10, като тук се включва осигурителният доход по трудовото правоотношение;

2. Осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители /осигурителен доход като самоосигуряващо се лице/;

3. Доходи за работа без трудово правоотношение.

Или с други думи казано, тъй като се осигурявате по трудово правоотношение и като самоосигуряващо се лице и предвид обстоятелството, че осигурителни вноски се дължат върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, то осигурителните вноски се внасят първо върху дохода ви от трудовото правоотношение и след това като самоосигуряващо се лице.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА!? …

1. Ако вие сте осигурен върху максималния месечен осигурителен доход по трудовото правоотношение, то не се дължат осигурителни вноски за дейността ви като самоосигуряващо се лице и не следва да внасяте такива.

2. Ако осигурителният доход по трудовото правоотношение е по – малък от максималния месечен осигурителен доход, то вие дължите осигурителни вноски за дейността ви като самоосигуряващо се лице, но сбора от осигурителните доходи не може да превишава максималния месечен осигурителен доход в размер на 3000 лв. за 2019 г. В този случай, за дейността си като самоосигуряващо се лице следва да внасяте осигурителни вноски върху не по – малко от минималния осигурителен доход, който за 2019 г. е в размер на 560 лв. И отново обръщам внимание, че общият размер на осигурителния доход по трудовото правоотношение и осигурителния доход като самоосигуряващо се лице не трябва да превишава максималния осигурителен доход.

ВАЖНО!!!

Следва да знаете, че в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, с която се определя видът на осигуряването /Окд5/.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за  инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Не се колебайте да се свържете с нас, за да сте сигурни, че вашето счетоводство ще бъде на най-високо ниво.

Автор: Ана Петрова