Онлайн търговия – доставка на стоки, с получатели физически лица от ЕС и трети страни

13.10.18.jpg

 

Собственик сте на фирма, регистрирана за целите на ЗДДС в България. Осъществявате онлайн търговия. Чрез вашия електронен магазин извършвате продажби, предимно козметика и спортни аксесоари, с получатели физически лица /данъчно незадължени лица/в Германия /страна в ЕС/ и Сърбия /трета страна/. За продадената стока, изпратена на съответния клиент, разполагате с документ от фирмата, извършваща конкретната доставка, в който са упоменати името и страната на получателя на стоката.

Пред вас възникват следните въпроси за размисъл:

  1. Как се документират продажбите на стоки, доставени на данъчно незадължени лица /физически лица/ в рамките на Европейския съюз? Какво отражение следва да намерят в дневниците за продажби по ЗДДС? Дължи ли се ДДС?
  2. Как се документират продажбите на стоки, доставени на данъчно незадължени лица /физически лица/, установени в трети страни? Какво отражение следва да намерят в дневниците за продажби по ЗДДС? Дължи ли се ДДС?

 

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ, КОГАТО ДОСТАВЯНИТЕ СТОКИ СА С ПОЛУЧАТЕЛИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, УСТАНОВЕНИ В ЕС /В НАШИЯ СЛУЧАЙ ГЕРМАНИЯ/!?

 

В ЗДДС има предвиден специален режим на облагане на доставките на стоки, когато те се осъществяват от регистрирани за целите на ДДС лица в рамките на Европейския съюз към нерегистрирани лица в рамките на Европейския съюз, т.нар. ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ.

 

КОГА Е НАЛИЦЕ ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА!?

 

За да попадне продажбата на стоки към данъчно незадължени лица в рамките на ЕС в режима на дистанционна продажба, следва едновременно да са изпълнени следните условия /чл. 14 от ЗДДС/:

  1. Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  2. Доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, която е различна от държавата членка, в която приключва транспортът;
  3. Получател на стоката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където приключва транспортът;
  4. Доставяните стоки:
    • Не са нови превозни средства, или
    • Не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
    • Не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

В конкретния случай, доставяте стоки, които се транспортират от България до Германия. Транспортът е организиран от вас и приключва в държава членка, различна от България /разполагате с документ, удостоверяващ получателя на стоката и страната, в която е получена/, с което първото условие е изпълнено. Вашата фирма, в качеството си на доставчик на стоката, е регистрирана по ЗДДС в България, т.е. държава членка, различна от тази, в която приключва транспортът /Германия/, с което е изпълнено второто условие. Получатели на стоката са физически лица, установени на територията на друга държава членка, които не са задължени да начисляват ДДС при ВОП в държавата, където приключва транспортът /Германия/, с което е изпълнено третото условие.Предмет на доставката са стоки, различни от изброените в т. 4,  с което е изпълнено и четвъртото условие. Или, в конкретния случай са изпълнени едновременно и четирите условия, за да бъде определена конкретната доставка като ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА.

 

За целите за облагане с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки, е важно да се определи мястото на изпълнение на доставката.Определяне на мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционна продажба е регламентирано в чл. 20 ЗДДС. Според чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата членка, когато са едновременно налице следните условия:

  1. Доставчикът е регистриран за целите на ДДС на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване
  2. Извършените от доставчика дистанционни продажби за държава членка превишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година, определения в законодателството на тази държава членка праг
  3. Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната

Това означава, че ако вашата фирма, която извършва продажбата, не е достигнала задължителния оборот за регистрация за дистанционни продажби в страната – членка, в която пристигат стоките /в случая Германия/, то МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДИСТАНЦИОННАТА ПРОДАЖБА Е В БЪЛГАРИЯ, т.е. мястото, където се намират стоките в момента на транспортирането или тръгване на пратката.

 

В момента, в който фирмата ви достигне прага за регистрация в другата държава членка, то следва да се регистрира за целите на ДДС в нея според действащото там законодателство. Тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на другата държава членка - Германия, а не на територията на България. Съответно за тази доставка следва да се начисли ДДС, в размер определен в немското законодателството.

По силата на чл. 20, ал. 5, независимо от това, че доставчикът не е достигнал необходимия праг за регистрация при дистанционни продажби за държавата, където те се реализират, мястото на изпълнение на тези продажби НЯМА да е на територията на страната, в случай че доставчикът е:

  1. уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е територията на друга държава членка, където приключва транспорта

и

  1. регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

Доставките на стоки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната се облагат и декларират по общия ред на ЗДДС. Прилага се данъчната ставка е в размер на 20% по и чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

 

ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

По силата на чл. 113, ал. 1 всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура по извършена от него доставка на стока, като фактурата се издава най – малко в два екземпляра. Фактура може да не се издава за доставки, по които получател е данъчно незадължено физическо лице. В този случай доставчикът – регистрирано по този закон лице съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. /чл. 119 от ЗДДС/. Информацията, която трябва да съдържа отчета за извършените продажби са описани в чл. 112, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС.

Когато издаването на фактура не е задължително, тя може да бъде издадена по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие по издаване на фактурата, като предостави съответната информация. Преди всичко и най – вече, фактурата е счетоводен документ и в това си качество трябва да съдържа реквизитите, изброени в Закона за счетоводството.

В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС, където са регламентирани параметри, структура и изисквания към файловете на магнитния и оптичен носител е записано, че полетата задължително се попълват с код "999999999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Фактурите, издадени по повод осъществените от вашата фирма дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на България, и са облагаеми с данъчна ставка 20 на сто, следва да бъдат отразени в дневника за продажбите в колона № 11, а в колона № 12 следва да бъде отразен начисления ДДС. 

Когато фирмата достигне прага за регистрация в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, то мястото на изпълнение вече НЕ Е НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯА СЕ ИЗМЕСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТАЗИ ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА, в конкретния случай Германия /прагът за регистрация за дистанционни продажби там е 100 000 евро/. Съответно приложима е данъчната ставка в тази друга държава членка. Издаването и отчитането на фактурите по повод тези доставки ще става по правилата на нейното законодателство, съответно фактурата ще е с начислен чужд ДДС, като този данък се внася в бюджета на въпросната държава – членка. Данъчната основа по така издадените фактури следва да бъде отразена в дневника за продажбите в колона 23 – ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, съответно кл. 18 от Справката декларация.

С цел избягването на вероятността да бъде пропуснат достигнатия праг и във връзка с това регистрацията за целите на ДДС в страната – членка, в Правилника за прилагане на ЗДДС са изброени правила, които българските фирми са длъжни да спазват, а именно:

  1. Текущо определяне на общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка по отделно.
  2. Определяне за всяка от двете календарни години преди текущата сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно.

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ, КОГАТО ДОСТАВЯНИТЕ СТОКИ СА С ПОЛУЧАТЕЛИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, УСТАНОВЕНИ В ТРЕТА СТРАНА /В НАШИЯ СЛУЧАЙ СЪРБИЯ/!?

 

В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС по повод определяне на мястото на изпълнение на доставката на стоки, съгласно която, когато стоката се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Отговорът на поставения въпрос се крие в разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС и чл. 21 от правилника за неговото прилагане. 

Съгласно чл. 28 от ЗДДС доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна от или за сметка на доставчика СА ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА.

В чл. 21 от Правилника за прилагане на ЗДДС са изброени документите, с които трябва да разполагате за доказване на доставката, за да е налице основание за прилагане на нулева ставка на данъка:

  1. Митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство
  2. Фактура за доставката
  3. Документ за превоза на тези стоки

Доставките на стоки, облагаеми с нулева ставка намират отражение в дневника за продажбите в колона 19 ДО на доставките със ставка 0% по гл. 3 от ЗДДС, съответно и в кл. 14 на справката - декларация се попълва данъчната основа.

ВАЖНОТО, на което специално трябва да обърнем внимание е, че ако не се снабдите с документите за доказване на доставката, изброени в чл. 21 от ЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с 20%. В този случай трябва да начислите данъка чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава не по – късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

 

Автор: Ана Петрова