ОБЛАГАНЕ НА ВАУЧЕРИТЕ ЗА ХРАНА ПО ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР

ОБЛАГАНЕ НА ВАУЧЕРИТЕ ЗА ХРАНА ПО ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР

Във вашата фирма е взето решение на наетия персонал ежемесечно да се предоставят ваучери за храна. Направените разходи за ваучери съответстват на определението за социални разходи, предоставени в натура съгласно &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/, както и на изискванията на чл. 209, ал. 1 от същия закон.

При вас работи физическо лице, назначено по втори трудов договор, което е споделило с вас, че получава ваучери за храна и по основното си трудово правоотношение при първия работодател в размер на 60 лв. месечно. Във вашата фирма размерът на предоставяните ваучери също е 60 лв. или въпросното лице в рамките на месеца ще получи ваучери за храна в размер на 120 лв.

И сега вашите притеснения са свързани със следното?

Тъй като ограничението за размера на предоставяните ваучери за храна е 60 лв., за да не бъдат обложени с данък върху социалните разходи, означава ли че вие, в качеството си на втори работодател следва да обложите с данък разходите за ваучери, предоставяни на това лице? Следва ли да включите предоставяните ваучери за храна в облагаемия доход на лицето? Дължат ли се осигуровки?

  1. Ще започна с това, че в Закона за корпоративно подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица никъде няма изрично регламентирана забрана за получаване на ваучери за храна от двама работодатели.

Ако всеки един от работодателите спазва изискванията на ЗКПО, то не следва да облага с данък социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лв. месечно за всяко наето лице, независимо от факта, че лицето, работещо при друг работодател ще получи ваучери за храна, чиято стойност превишава 60 лв.

  1. Също така не съществува изрична норма, която изисква ваучерите за храна, предоставени от втория работодател да бъдат обложени като доход на физическото лице, т.е. ваучерите за храна, придобити от физическото лице от двамата работодатели в размер до 60 лв. месечно при всеки един от тях не се облагат с данък съгласно ЗДДФЛ.
  2. Добре е да се спомене, че ако всеки от работодателите спази изискванията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, то също така няма да дължи и осигурителни вноски върху изплатените от него ваучери за храна до 60 лв., независимо от обстоятелството, че стойността на ваучерите за храна, които лицето получава по двете правоотношения е 120 лв.

На база на какво направихме горните изводи!?

ето как стои въпросът от гледна точка на зкпо и зддфл

Съгласно чл. 204, ал. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Социалните разходи, предоставени в натура включват и ваучерите за храна.

Определение на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е регламентирано в разпоредбата на &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, а именно това са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В чл. 209, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Съгласно посочените по – горе разпоредби на ЗКПО става ясно, че всеки един от работодателите, като данъчно задължено лице, следва да изпълнява регламентите на чл. 209, ал. 1 и &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, за да не бъдат обложени с данък върху социалните разходи предоставените ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице.

ВСЕКИ ЕДИН ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 2, АЛ. 1, Т. 5 ОТ ЗКПО И РАЗХОДИТЕ, КОИТО ИМА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБВЪРЗАНИ С РАЗХОДИТЕ, КОИТО ПРАВИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕДНО И СЪЩО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ.

Т.Е. АКО ВТОРИЯТ РАБОТОДАТЕЛ СПАЗВА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗКПО В КАЧЕСТВОТО СИ НА ДАНЪЧНО ЗЪДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, ТО ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК  НА СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ, ПРЕДОСТАВЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ДО 60 ЛВ. МЕСЕЧНО ЗА ВСЯКО НАЕТО ЛИЦЕ.

Именно в резултат на всичко казано дотук може да се направи и първия извод, че ако всеки един от работодателите спазва изискванията на ЗКПО, то не следва да облага с данък социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лв. месечно за всяко наето лице, незАвисимо от факта, че лицето, работещо при друг работодател ще получи ваучери за храна, чиято стойност превишава 60 лв. Но тази стойност не е превишена в резултат на това, че вие сте му предоставили 120 лв. под формата на ваучери, а от това че лицетО освен при вас получава ваучери и при друг работодател.

И така .. Видяхме как стои въпросът от гледна точка на ЗКПО ... Сега да обърнем внимание на Закона за облагане доходите на физическите лица /зддфл/

Ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане са посочени в изключените от облагане доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 разходите за ваучери за храна не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения за физическите лица /служители или лица, наети по договор за управление и контрол/, когато са получени в размерите и по реда на ЗКПО, т.е. когато всеки един от работодателите е спазил изискванията и реда, регламентиран в ЗКПО.

ОТ ТУК И ВТОРИЯТ ИЗВОД, ЧЕ ДОХОДИТЕ, ПРИДОБИТИ ОТ ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ ПОД ФОРМАТА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ОТ ДВАМАТА РАБОТОДАТЕЛИ, В РАЗМЕР ДО 60 ЛВ. МЕСЕЧНО ПРИ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ, НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ОБЛАГАНЕ. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НЕ Е ПРЕДВИДИЛ НОРМА, КОЯТО ДА ОГРАНИЧАВА ПРАВОТО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ОТ ДВАМА РАБОТОДАТЕЛИ И КОЯТО ДА ИЗИСКВА ОБЛАГАНЕТО НА ЛИЦЕТО ЗА ПОЛУЧЕНИТЕ ВАУЧЕРИ ОТ ВТОРИЯ РАБОТОДАТЕЛ.

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ ОТНОСНО ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ

Въпросът, свързан със задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е нормативно регламентиран в чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, където е казано, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7.

Информация относто облагането с осигуровки се съдържа в разпоредбите на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В чл. 2, ал. 3 от Наредбата се съдържа изключение от правилото, съгласно което осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

За ползата от ваучерите за храна и средствата, които спестяват на работодателя може да прочетете тук.

Автор: Ана Петрова