Облагане на дохода от лихва от предоставен паричен заем съгласно ЗДДФЛ

Облагане на дохода от лихва от предоставен паричен заем съгласно ЗДДФЛ

Местно физическо лице предоставя заем на друго физическо лице в размер на 15 000 лева за срок от четири години, а също така предоставя заем и на фирма „Е“ ЕООД в размер на 50 000 лева за срок от пет години.

Сключени са договори за предоставения паричен заем, съответно с физическото лице и с фирмата, като са приложени и погасителни планове към договорите.

В договорите за заем е уговорено физическото лице, предоставило заемите, ежемесечно да получава лихва по паричните заеми, както от фирмата  така и от физическото лице.

Какви задължения възникват за страните по договорите за заем във връзка с облагане на дохода от лихва според разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица?

Съгласно чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 /лихви по банкови сметки/

В разпоредбите на чл. 44а от ЗДДФЛ категорично е указано, че за паричните доходи от други източници се удържа и внася данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Когато платецът на доходът не е самоосигуряващо се лице или предприятие, физическото лице придобило дохода от лихва, не дължи авансово данък. Облагането в този случай е годишно.

И така, в нашия случай за фирма „Е“ ЕООД възниква задължение да удържа авансово данък при изплащане на лихвите по заема всеки месец. Фирмата трябва да внесе удържания данъка по реда  и в сроковете на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.

Относно паричния заем, предоставен на другото физическо лице, авансов данък за дохода от лихва не се дължи. Това произтича от обстоятелството, че в закона няма изрична разпоредба, физическото лице само да определя и внася авансово данък за дохода от лихва, когато платецът не е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Кога се внася данъка?

Данъкът, който платците на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лица) са задължени да удържат, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода от физическото лице.

За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година не се удържа и внася авансов данък, освен когато лицето придобило дохода изрази писмено своето желание, че желае данъка да бъде удържан. Това става чрез декларация, депозирана пред предприятието или самоосигуряващото лице. В този случай удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

Какво е важно да не се забравя?

Платецът на дохода трябва в същите срокове да декларира дължимия данък в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответното тримесечие от годината.

Предприятията или самоосигуряващите  се лица – платци  на дохода следва да изготвят справка по образец за изплатения доход от лихви през данъчната година. От 01.01.2018 г. срокът за  подаване на справката по чл.73 е до 15.03 на следващата година.

Физическото лице, предоставило заемите, освен че трябва да декларира получения доход от лихви, следва да декларира, предоставените парични заеми като се съобрази с нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Автор: Ана Петрова

Webp.net-gifmaker_0.gif