Облагане на дохода от лихва от предоставен паричен заем съгласно ЗДДФЛ
Местно физическо лице предоставя заем на друго физическо лице в размер на 15 000 лева за срок от четири години, а също така предоставя заем и на фирма „Е“ ЕООД в размер на 50 000 лева за срок от пет години.
Сключени са договори за предоставения паричен заем, съответно с физическото лице и с фирмата, като са приложени и погасителни планове към договорите.
В договорите за заем е уговорено физическото лице, предоставило заемите, ежемесечно да получава лихва по паричните заеми, както от фирмата така и от физическото лице.
Какви задължения възникват за страните по договорите за заем във връзка с облагане на дохода от лихва според разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица?
Съгласно чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 /лихви по банкови сметки/
В разпоредбите на чл. 44а от ЗДДФЛ категорично е указано, че за паричните доходи от други източници се удържа и внася данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице.
Когато платецът на доходът не е самоосигуряващо се лице или предприятие, физическото лице придобило дохода от лихва, не дължи авансово данък. Облагането в този случай е годишно.
И така, в нашия случай за фирма „Е“ ЕООД възниква задължение да удържа авансово данък при изплащане на лихвите по заема всеки месец. Фирмата трябва да внесе удържания данъка по реда и в сроковете на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.
Относно паричния заем, предоставен на другото физическо лице, авансов данък за дохода от лихва не се дължи. Това произтича от обстоятелството, че в закона няма изрична разпоредба, физическото лице само да определя и внася авансово данък за дохода от лихва, когато платецът не е предприятие или самоосигуряващо се лице.
Кога се внася данъка?
Данъкът, който платците на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лица) са задължени да удържат, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода от физическото лице.
За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година не се удържа и внася авансов данък, освен когато лицето придобило дохода изрази писмено своето желание, че желае данъка да бъде удържан. Това става чрез декларация, депозирана пред предприятието или самоосигуряващото лице. В този случай удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.
Какво е важно да не се забравя?
Платецът на дохода трябва в същите срокове да декларира дължимия данък в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответното тримесечие от годината.
Предприятията или самоосигуряващите се лица – платци на дохода следва да изготвят справка по образец за изплатения доход от лихви през данъчната година. От 01.01.2018 г. срокът за подаване на справката по чл.73 е до 15.03 на следващата година.
Физическото лице, предоставило заемите, освен че трябва да декларира получения доход от лихви, следва да декларира, предоставените парични заеми като се съобрази с нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.
Автор: Ана Петрова