Какви неприятности може да доведе на нерегистрираните по ЗДДС непознаването на чл.97а

Какви неприятности може да доведе на нерегистрираните по ЗДДС непознаването на чл.97а

Много от собствениците на фирми, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, смятат че регламентите в този закон по никакъв начин не ги касаят, освен задължението им да следят облагаемите си обороти. Да, но не е съвсем така, защото без да знаят може да се окаже, че е трябвало да се регистрират по ЗЗДС и то преди да са направили, каквото и да било.

Защо казвам „преди да са направили, каквото и да било“ ще разберете малко по – надолу в изложението. Сега ще обърна внимание на този член от ЗЗДС, непознаването на който може да ви навлече леки неприятности и нежелана регистрация, а именно по чл. 97а. Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е по – различна от обичайната регистрация, която най – често може да е задължителната по чл. 96, ал. 1 или регистрацията по избор по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

Най – общо казано на регистрация по чл. 97а от ЗДДС подлежи:

  • всяка българска фирма, която получава облагаеми услуги от чуждестранни фирми, независимо дали са установени в Европейския съюз или в трета страна и независимо дали са регистрирани за целите на ДДС. (чл. 97а, ал. 1)
  • Всяка българска фирма, която извършва услуги на регистрирани за целите на ДДС фирми, установени в Европейския съюз. (чл. 97а, ал. 2)

И това на което трябва да ви обърна внимание е, че задължението за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а възниква не по – късно от 7 дни ПРЕДИ да е извършена или съответно получена услугата или получаване на авансовото плащане. (чл. 97а, ал. 4)

Накратко казано ….

Ако вашата фирма не е регистрирана по ЗДДС и получавате услуги от данъчно задължени лица, независимо дали са от ЕС или трета страна, то за вашата фирма възниква задължение за регистрация по чл. 97, ал. 1. Типичен пример за това са рекламите във Фейсбук и Гугъл (регистрацията им по ЗДДС е в Ирландия), които масово си правят фирми, включително и нерегистрираните по ЗДДС.

Ако вашата фирма не е регистрирана по ЗДДС и извършвате услуга на фирма, която е от Европейския съюз и ви е съобщила своя ДДС номер или все още няма ДДС номер, но ви е уведомила, че е подала заявление за получаване на такъв, ТО ЗА ВАС ВЪЗНИКВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 97А ОТ ЗДДС.

Важно е да знаете, че:

  • В тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.
  • Регистрираните лица по чл. 97а от ЗДДС НЯМАТ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ДАНЪКА, КОЙТО СА СИ САМОНАЧИСЛИЛИ.
  • Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС са длъжни да издават фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, но без да съдържат трайно вписаните реквизити по чл. 78 от, ал. 1 от ППЗДДС и нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
  • Регистрираните на основание чл.97а от закона лица отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на основание чл.82, ал.2, т.3 от закона.
  • Регистрираните лица по чл. 97а от ЗДДС могат да не изготвят дневник за покупките.
  • Следва да имате предвид, че при възникване на основания за регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 от ЗДДС или за регистрация по чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от същия закон фирмата следва да се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Нормативна уредба – чл. 97а от ЗДДС

  • Разпоредбата на чл.97а, ал. 1 от ЗЗДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато са изпълнени следните условия:

  1. Услугата е извършена от данъчно задължено лице по този закон
  2. Услугата е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
  • На основание чл.97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5, и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21 ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуга, съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС:

  • Когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, т.е. доставчикът начислява ДДС.
  • Когато получател на услугата е данъчно задължено лице това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. ДДС-то се самоначислява от фирмата клиент според законите на държавата, в която е регистриран получателя.

За да се определи мястото на изпълнение на предоставяната услуга е необходимо да се уточни статута на лицето, което я получава.

Становище на НАП относно установяване статута на и местоположението на получател съгласно цитирания Регламент (ЕС) №282/2011

В Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (чл. 18) са определени доказателствата, с които доставчикът трябва да разполага за определяне статута на получателя на услугата. Когато получателят на услугата е установен в държава членка на ЕС по силата на чл. 18 от Регламента доставчикът на услугата може да приеме, че получателят на услугата има статут на данъчно задължено лице, ако е налице едно от средните две обстоятелства:

  • Получателят на услугата и съобщил своя ДДС номер и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени.
  • Получателят на услуга няма ДДС номер, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаване на такъв.

Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател на услугата, установен в ЕС, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил ДДС номера си.

Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на изпълнение на доставката ще се определи въз основа на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени в Регламента и не може да приеме, че получателят на услуга има статут на данъчно задължено лице, то за определяне на мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, които се отнасят за данъчно незадължени лица.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по – късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Автор: Ана Петрова

Webp.net-gifmaker_0.gif