Използване на недвижим имот от немско дружество за складиране на стоки – данъчно третиране по ЗДДС

Използване на недвижим имот от немско дружество за складиране на стоки – данъчно третиране по ЗДДС

Фирма, регистрирана за целите на ДДС в България, притежава складови бази, намиращи се на територията на България. Сключва договор с данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия за складиране и съхранение на стоки. В договора е предвидено българската фирма, чиято собственост е склада, да предоставя услуги, свързани с приемането на стоките за складиране, разтоварването им, тяхното подреждане, складиране, съхраняване, натоварването им и предаване им на клиенти и др. услуги по логистичната обработка на стоките. Немското дружество има право на достъп до склада в присъствие на наемодателя.

Следва въпросът: къде е мястото на изпълнение на доставката на услугата, във връзка със складирането и съхраняване на стоките и съответно на логистичните услуги, свързани с обработката на складираните стоки!? Следва ли те да се третират като услуги, свързани с недвижимия имот, в който се складират!?

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги, получател на които е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Това е мястото, в което получателят е установил независимата си икономическа дейност. Без значение в случая е дали получателят е данъчно задължено лице от държава членка на ЕС или такова извън него, т.е. трета страна.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 4 са изброени изключенията от общото правило. Такова изключение, касаещо недвижимите имоти, се съдържа в чл. 21, ал. 4, б. „а“, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимия имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.

По силата на &1, т. 82 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС за целите на облагането „недвижими имоти“ са изброените в чл. 13 б от Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги. 

Съгласно чл. 13 б от Регламента за целите на прилагането на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот“ се счита всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение.

В конкретния случай, за да отговорим на зададения по – горе въпрос, следва да се определи дали услугата по складиране на стоките има достатъчно пряка връзка с недвижимия имот и дали представлява услуга „свързана с недвижим имот“.

Също така следва да се вземе под внимание обстоятелството дали клиентът /немската фирма/ има право на ползване върху недвижимия имот.

Отдаването под наем на недвижим имот се изразява в предоставянето на наемателя, за уговорен срок и срещу предвидено възнаграждение, на правото на ползване на този имот, т.е. на наемателя се предоставя правото да се разпорежда с имота като собственик и други лица нямат право на достъп и разпореждане с него. Ако на наемателя – клиент е предоставено изключителното право да ползва наетия имот за складиране на стоките, само и единствено той има право да складира стоки и други лица нямат достъп до тази складова площ, то тази услуга може да се определи като услуга, свързана с недвижим имот и за нея българската фирма следва да начисли ДДС. 

В конкретния случай, съхранението на стоките е част от комплексна услуга. Тази услуга, освен складирането на стоките, включва товарене, разтоварване, подреждане, логистика. Немската фирма, в качеството си на наемател, няма достъп до склада, освен в присъствието на наемодателя – българска фирма. Рискът при съхраняване на стоките е за сметка на българската фирма и това е уговорено в договора.

В този случай следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС свързана с недвижим имот. Доставката е с място на изпълнение там, където получателят /немската фирма/ е установил своята дейност. Данъкът е изискуем от получателя на услугата. Във фактурата, издавана от българската фирма, не се посочва размерът на данъка и данъчната ставка и като основание за това се вписва „обратно начисляване“. За доставчика /фирмата с български ДДС номер/ възниква задължение за подаване на VIES– декларация по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

В подкрепа на казаното по – горе е Решение по дело С-155/12 на Съда на Европейския съюз относно мястото на изпълнение на комплексни доставки по складиране на стоки. В тази връзка СЕС, счита че единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, следва да се разглеждат като услуги, свързани с въпросния имот. Налице е достатъчно пряка връзка между доставката на услуга и недвижим имот, когато услугата има за предмет използването, извършването на строителни работи върху или оценяването на определен недвижим имот или когато е предвидена в разпоредбата. В конкретния случай услугата по складиране би могла да има достатъчно пряка връзка с недвижимия имот само ако е свързана с правото на използване на недвижимия имот или на част от него. Само при това положение предметът на доставката на услуга е самият недвижим имот. Ако доставката на услуги не е свързана с правото на ползване на недвижим имот, то следва че предмет на услугата са подлежащите на складиране стоки. В този случай складовата база е само средство за предоставяне на услугата по складиране, съхранение и последваща обработка на стоките. Заключението, което се прави е, че комплексните услуги в областта на складирането на стоки биха били пряко свързани с недвижимия имот, когато съхраняването на стоки представлява основен елемент от единната доставка на услуга и е свързано с правото на ползване на определен недвижим имот или на определена част от недвижим имот.

Автор: Ана Петрова