ФИНАНСОВ ИЛИ ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ!? КОЙ ДА ИЗБЕРЕМ ПРИ ПОКУПКА НА ЛЕК АВТОМОБИЛ!?

11111.png

Нуждаете се от автомобил, който ще използвате за целите на основната дейност на вашата фирма. Автомобилът, на който сте се спрели е лек. Решили сте да се обърнете към лизингова компания, която да финансира покупката. Съществува възможност да закупите автомобила чрез финансов или експлоатационен лизинг. И сега трябва да вземете решение на кой от двата лизинга да се спрете.

В следващите редове ще се опитаме да помогнем на решението ви, като:

  1. Дадем определение за финансов и оперативен лизинг;
  2. Разгледаме счетоводното отразяване на двата вида лизингови договори;
  3. Като дадем определение за лек автомобил и отговорим на въпроса доколко лекият автомобил е наистина лек и в тази връзка ще разгледаме кой лизинг е по – изгоден от гледна точка на ползване правото на данъчен кредит по отношение на лизинговите вноски и разходите, свързани с неговата експлоатация съгласно ЗДДС;

Счетоводното отчитане на лизинговите договори е регламентирано в Национален счетоводен стандарт 17 „Лизинг“.

Лизинговият договор е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания /наем/ правото на ползване на определен актив за договорен срок. 

Финансовият лизинг е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.

Експлоатационен лизинг, наричан още оперативен е всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДВАТА ТИПА ЛИЗИНГОВИ ДОГОВОРИ

ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

Според определението за финансов лизинг, залегнало в стандарта, при него наемателят притежава опция за закупуване на актива, която в голяма степен е сигурно, че ще бъде упражнена. Съществува голяма вероятност собствеността върху актива да бъде прехвърлена на лизингополучателя.

Съгласно т. 4.3. на Национален счетоводен стандарт 17 „Лизинг“, активът, взет по договор за финансов лизинг се третира като собствен за лизингополучателя. Осчетоводява се по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по – ниски. Минималните лизингови плащания представляват всички плащания по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят ще извърши или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услуги и данъците, дължими и възстановими от лизингодателя. Най – често разходите за услуги и данъци са данък върху превозните средства, гражданска отговорност, каско и др., които лизингодателят като собственик на автомобила е длъжен да заплати. Активът се включва в счетоводния амортизационен план на фирмата и за него се начисляват амортизации в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми активи. Също така обектът на финансов лизинг се включва в данъчния амортизационен план и за него се начислява данъчна амортизация. В нашия случай става въпрос за автомобил и съответно той ще бъде включен в данъчния амортизационен план в Категория V „Автомобили“ и за него ще се начислява данъчна амортизация, чиято амортизационна норма не може да превишава 25%. ТУК Е МОМЕНТА ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 55, АЛ. 5 придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

Общата сума на договорените лизингови плащания, определени в договора за лизинг се отразяват като задължение. Разликата между общата стойност на договорените лизингови плащания и стойността, по която е записан първоначално обекта на договора за лизинг се отчита като финансов разход за бъдещи периоди. При погасяване на договорените лизингови вноски през срока на договора лизингополучателят намалява задължението си и признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди, пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания.

Срокът на лизинговия договора покрива ли по-голяма част от живота на наетия актив.

 

оперативен ЛИЗИНГ

При оперативния лизинг лизингополучателя отчита лизинговите вноски като разходи за външни услуги и отразява задбалансово наетите активи по справедливата им цена. Ако отделно от плащането на лизинговите вноски се извършват и други допълнителни плащания, свързани с извършване на ремонти например или други, свързани с текущото ползване на актива, то те се отчитат отделно от лизинговите вноски.

При този вид лизинг се предоставя само правото на ползване на автомобила, т.е. не е предвидено прехвърляне на собствеността, което би определило лизинга като финансов.

Ако в договора за лизинг има уговорена само опция за придобиване на лекия автомобил, то за да се определи като оперативен, към датата на предоставяне на автомобила за ползване, стойността на  сбора на договорените лизингови вноски без лихвата трябва да е значително по – ниска от пазарната стойност на автомобила.

По своята същност оперативният лизинг се счита за приравнен на договор за наем.

Или … При финансовия лизинг, лизингополучателя става собственик на актива, докато оперативния лизинг по своята същност е форма, при която лизингополучателят ползва актива под наем. При оперативния лизинг липсва възможността за придобиване правото на собственост върху актива, който е обект на договора, след като неговия срок изтече, т.е. активът се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя. Или, както казах, опертивният лизинг може да се определи като договор за наем, при който лизингополучателят не може да стане собственик на обекта на лизинг.  При оперативния лизинг лизингополучателят не отчита разходи за амортизация на наетия актив, тъй като не го завежда като актив, а задбалансово, за разлика от финансовия лизинг. При оперативния лизинг лизингополучателят отчита разходи за наем.

СЕГА ДА ВИДИМ КОЙ ОТ ДВАТА ВИДА ЛИЗИНГ ЩЕ БЪДЕ ПОДХОДЯЩ ЗА АВТОМОБИЛА, КОЙТО ЖЕЛАЕТЕ ДА ВЗЕМЕТЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ

По смисъла на &1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

 

Когато автомобилът притежава СЕРТИФИКАТ N1 ЗА 3+1 МЕСТА, то той не отговаря на определението за лек автомобил, дадено по – горе.

 

ЗАЩО КОМЕНТИРАМ ТОЗИ ВЪПРОС!?

 

Коментирам го, тъй като от обстоятелството дали желания от вас лек автомобил, притежава или не СЕРТИФИКАТ N1, ще зависи и вашето решение относно типа на лизинга, тъй като вида на лизинговия договор ще определи правото ви на данъчен кредит по отношение на лизинговите вноски, както и на разходите, свързани с експлоатация на автомобила.

 

ЗДДС не позволява ползването на данъчен кредит при ЗАКУПЕН или ВНЕСЕН лек автомобил, както и за горивото и за разходите, свързани с неговата експлоатация и поддръжка.

Съществуват обаче няколко възможности, при които ползването на данъчен кредит е възможно. Основно условие обаче е автомобилът да се използва за икономическата дейност на фирмата и то само за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

И така, възможност за упражняване на правото на данъчен кредит е когато лекият автомобил се ползва от фирмата по силата на договор за оперативен лизинг.

В този случай право на приспадане на данъчен кредит възниква не само за вноските за наема, но и за доставките и услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

Т.Е АКО ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС АВТОМОБИЛ НЕ ПРИТЕЖАВА СЕРТИФИКАТ N1 ЗА 3+1 МЕСТА, ТО С ЦЕЛ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТЕ ОТ ПРАВОТО СИ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ВНОСКИТЕ ЗА НАЕМА, А СЪЩО И ЗА ДОСТАВКИТЕ И УСЛУГИТЕ, СВЪРЗАНИ С НЕГОВАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ТО ПО – ДОБРЕ Е ДА СЕ СПРЕТЕ НА ОПЕРАТИВНИЯ ЛИЗИНГ.

Както споменах по – горе, при този вид лизинг се предоставя само правото на ползване на автомобила, т.е. не е предвидено прехвърляне на собствеността, което би определило лизинга като финансов, а не като оперативен и би лишило дружеството от правото на данъчен кредит за лекия автомобил и последващи разходи за него.

По своята същност оперативният лизинг се счита за приравнен на договор за наем, т. е. имаме доставка на услуга, а не на стока, и регистрираното по ЗДДС дружество може да упражни правото си на данъчен кредит не само за наемните вноски за ползването на автомобила, но и за горивото и разходите, свързани с неговата експлоатация.

В случай, че лекият автомобил има Сертификат N1 за 3+1 места, то при придобиването му по договор за финансов лизинг вие имате право на данъчен кредит, както по отношение на лизинговите вноски, така и на всички съпътстващи разходи, свързани с неговата експлоатация. Пак обръщам внимание, че съгласно ЗДДС, за да е налице правото на данъчен кредит, автомобилът следва да се използва за целите на извършваните от вас облагаеми доставки.

В този смисъл е и Указание №91-00-88/26.06.2013 г., което издаде НАП относно правото на данъчен кредит за лизингови и наети автомобили:

  • За придобити леки автомобили, както и за разходите по тяхната поддръжка, ремонт и експлоатация НЕ Е НАЛИЦЕ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.
  • За леки автомобили, които се ползват по силата на договор за наем, както и за тяхната поддръжка, ремонт и експлоатация Е НАЛИЦЕ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.

Много често в практиката договорите за наем се оформят като договори за оперативен лизинг. В тази връзка, в цитираното Указание НАП обръща внимание на критериите, които следва да се имат предвид,         когато е налице придобиване на собственост върху автомобил и съответно наем на автомобил.

Най – общо казано, базирайки се на принципа за предимството на съдържанието пред формата, независимо как е наречен договора между страните, когато на получателя не се прехвърлят рисковите и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора на договорените вноски е значително по – ниска от пазарната стойност на автомобила, то Е НАЛИЦЕ ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ за начисления данък за доставката на услугата, свързана с предоставения за ползване лек автомобил.

Ако в договора е предвидена клауза за прехвърляне на собствеността при изтичане на срока на договора и настоящата стойност на сбора от лизинговите вноски е практически идентична с пазарната стойност на автомобила, то налице е договор за финансов лизинг  и говорим за доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за получателя на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС от доставчика съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Дори и договорът да е именуван договор за наем на лек автомобил, ако в него са договорени условия, съгласно които се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сборът от вноските е практически идентичен с пазарната стойност на автомобила, макар да не е предвидено прехвърляне на собствеността на автомобила и впоследствие страните договарят прехвърляне на собственост, ТО НЕ Е НАЛИЦЕ ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.

Когато налице е безспорен договор за оперативен лизинг, който казахме, че се приравнява на договор за наем, то за начисления ДДС за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни, смазочни материали противно на регламентираното в чл. 70, ал. 1, т. 5, касаещо придобитите леки автомобили, Е НАЛИЦЕ ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.

 

Автор: Ана Петровa