Електронни услуги – данъчно третиране по ЗДДС (ОБНОВЕНО)

Електронни услуги – данъчно третиране по ЗДДС (ОБНОВЕНО)

Възнамерявате да създадете фирма, чиято основна дейност ще бъде извършване на електронни услуги. Съответно ще я регистрирате съгласно Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Електронните услуги ще се извършват както в страни от Европейския съюз, така и извън него. Получатели на услугата ще са също така данъчно задължени и данъчно незадължени лица. С какво е добре да сте запознати?!

НАЙ – НАПРЕД ДА ВИДИМ КАКВО Е ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО “УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ“

За целите на облагане с ДДС е дадена дефиниция на понятието „Услуги, извършвани по електронен път“, съдържаща се в Допълнителните разпоредби на ЗДДС.

По смисъла §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.

Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

В Приложение II на Директива 2006/112/ЕО са изброени следните услуги, считани за предоставяни по електронен път:

  • Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
  • Доставка и осъвременяване на софтуер;
  • Доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
  • Доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
  • Доставка на дистанционно обучение.

В чл. 7, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. е дадено определение на понятието „услуги, предоставяни по електронен път“, което включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. В параграф 2 на същия член са изброени конкретни доставки на услуги, оказвани по електронен път:

  • в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер
  • услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница
  • услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя
  • възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър
  • информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие)
  • услугите, изброени в Приложение 1

ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОБЛАГАНЕТО НА ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ!?

За облагането на електронни услуги е важно да се определи:

1. Статутът на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

2. Мястото им на изпълнение. От мястото на изпълнение на електронните услуги се определя държавата, в която следва да се извърши облагането с данък. Доставката на електронни услуги може да бъде в рамките на Европейския съюз, както и извън него – доставки към трети страни.

В зависимост от мястото на изпълнение и статута на получателя на електронните услуги, за доставчика възникват различни задължения за облагането на електронните услуги с данък.

КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ СТАТУТЪТ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ НА ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ!?

Съгласно чл. 3, ал 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея. Също така в разпоредбите на чл. 3 от ЗДДС се определя кои дейности са независима икономическа дейност и кои не.

Също така, когато определяме дали получателите на услугите са данъчно задължени или данъчно незадължени лица, следва да имаме предвид и разпоредбите на Регламент за изпълнение РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 282/2011 НА СЪВЕТА от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, където е посочено с какви доказателства трябва да разполагаме за установяване на статута на получателя на услугата. Този регламент е задължителен и се прилага във всички държави членки.

В чл. 18 на цитирания регламент е посочено какви документи са необходими за удостоверяване и доказване на статута на получателя на услугата, т.е. дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Съгласно чл. 18, т. 1 от Регламент № 282/2011 вашата фирма, в качеството си на доставчик на електронни услуги, може да приеме, че получателят на услугата – вашият клиент, който е установен В Общността, има статут на данъчнозадължено лице, когато му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и получите потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност

Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Правилата за определяне на статута на получателя на услугите, когато той е установен ИЗВЪН Общността се съдържат в чл. 18, т. 3 от Регламент № 282/2011. Доставчикът на електронни услуги, може да приеме, че неговият клиент, който е установен ИЗВЪН Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако получи удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на последния, в потвърждение на факта, че получателят на услугата извършва стопанска дейност.

В случаите когато получателят на услугата не представи подобно удостоверение, издадено от компетентните данъчни органи, то доставчикът може да приеме, че неговият клиент – получател на услугата е данъчно задължено лице, ако:

  • доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от страната на получателя на услугата по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица; или
  • доставчикът разполага с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице

КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ УСЛУГИ!?

Правилата за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга са застъпени в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

ДОСТАВКА НА ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ, КОГАТО ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е УСТАНОВЕН В ТРЕТА СТРАНА

При положение, че получатели на услугите са данъчно задължени лица, установени в трета страна, се прилага общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателят. Доставките са с място на изпълнение извън територията на страната и за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС.

Когато получатели на услугите, предоставени по електронен път са данъчно незадължени лица, установени в трета страна, мястото на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, по силата на който мястото на изпълнение на доставката на електронни услуги, по които получател е данъчно незадължено лице е там, където е установено лицето или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

И КАТО ОБОБЩЕНИЕ … КОГАТО ПОЛУЧАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ Е ЛИЦЕ, ЧИЕТО СЕДАЛИЩЕ, ПОСТОЯНЕН АДРЕС ИЛИ ОБИЧАЙНО МЕСТОЖИВЕЕНЕ Е В ТРЕТА СТРАНА /ИЗВЪН ОБЩНОСТТА/, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е  ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ИЛИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, Т.Е. И В ДВАТА СЛУЧАЯ, МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ ЩЕ Е НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТАЗИ ТРЕТА СТРАНА. ДОСТАВКИТЕ ЩЕ БЪДАТ НЕОБЛАГАЕМИ С ДДС В БЪЛГАРИЯ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ТОВА СА:

  • ЗА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА – ЧЛ. 86, АЛ. 3 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 21, АЛ. 2 ОТ ЗДДС
  • ЗА ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА – ЧЛ. 86, АЛ. 3 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 21, АЛ. 6 ОТ ЗДДС

При издаването на фактури за тези доставки се спазват правилата на ЗДДС /чл. 111а, ал. 3/. Фактурата, която ще бъде издадена, следва да съдържа реквизитите, изброени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, като в нея не следва да се посочва начислен български ДДС.

ДОСТАВКА НА ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ, КОГАТО ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е УСТАНОВЕН В ЕС

Облагането на доставките на услуги, предоставяни по електронен път в рамките на ЕС, е в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Когато получател на предоставяните услуги е данъчно задължено лице /фирма, регистрирана по ДДС/ в съответната държава членка на ЕС, то по силата чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където получателят /вашият клиент/ е установил своята дейност, т.е. съответната държава членка. Данъкът е изискуем от получателя на услугата. Във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка и като основание за това се вписва "обратно начисляване". За доставчикът /вашата фирма с български ДДС номер/ възниква задължение за подаване на VIES – декларация по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

Когато получатели на електронните услуги са данъчно незадължени лица, установени на територията на друга държава членка, съгласно чл. 21, ал. 6 мястото на изпълнение е в държавата на получателя. Това означава, че за доставчикът /българската фирма/ възниква задължение за облагане  на доставките на електронни услуги според мястото им на изпълнение, както и задължение за регистрация за целите на ЗДДС в тази държава, когато тези доставки са предназначени за данъчно незадължени лица.

!!! С промените в ЗДДС, считано от 01.01.2019 г. е въведен нов чл. 21, ал. 8, по силата на който мястото на изпълнение на доставката на електронни услуги ще бъде там, където доставчикът е установен, има постоянен обект или обичайно пребиваване, ако са изпълнени следните условия:

1. Доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване НА ТЕРИТОРИЯТА САМО НА ЕДНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА.

2. Получатели на услугата са ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА НА ДОСТАВЧИКА.

3. Общата стойност без ДДС на извършените доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута.

Доставката на електронни услуги, с която се надхвърля въведеният праг от 10 000 евро, ще бъде с място на изпълнение, което се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, т.е. МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ЩЕ Е ТАМ, КЪДЕТО Е УСТАНОВЕНО ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ – ПОЛУЧАТЕЛ.

С въвеждането на чл. 21, ал. 10 от ЗДДС, считано от 01.01.2019 г., се дава възможност на доставчикът на електронни услуги, ДОРИ ДА НЕ Е НАДХВЪРЛЕН ПРАГЪТ ОТ 10 000 ЕВРО, да може да избере да определя мястото на изпълнение на доставката на електронни услуги по реда на чл. 21, ал. 6, т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице – получател.

За да се избегне регистрирането на доставчиците на електронни услуги за целите на ДДС във всяка държава членка, където предоставят своите услуги на крайни потребители, нерегистрирани за целите на ДДС, за доставчиците е предвидена възможност да се регистрират за ползване на специален режим за деклариране: „Регистрация за прилагане на режим в Съюза“. Тази регистрация не е задължителна. Право да се регистрира по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на режим в Съюза има данъчно задължено лице, което е регистрирано по реда на чл. 96, чл. 98, или чл. 100, ал. 1 или 3 от ЗДДС. След като се регистрират по този режим, доставчиците – данъчно задължени лица, установени на територията на страна, които предоставят електронни услуги на данъчно незадължени лица в ЕС, придобиват право по електронен път да изпълняват всичките си задължения за регистрация и деклариране на ДДС за извършените електронни услуги с място на изпълнение на територията на държави членки, в които нямат постоянен обект, от който да извършват доставките. Също така се създава възможност за плащане на общата сума на дължимия ДДС за тези доставки към всички държави членки по потребление чрез внасянето му в бюджета на държавата членка по идентификация.

В този случай, при наличие на регистрация за специалния режим в Съюза, доставчикът прилага законодателството на държавата членка по потребление по отношение на данъчната ставка и документирането на доставките на тези услуги.

Автор: Ана Петрова

Още по темата може да прочетете в статията:

Доставка на електронни услуги - особености при прилагане на специалния режим в Съюза