Доходи от лихви на чуждестранно юридическо лице от предоставен заем на свързано лице

Доходи от лихви на чуждестранно юридическо лице от предоставен заем на свързано лице

Българско дружество получава заем от чуждестранно юридическо лице от страна членка на Европейския съюз и по конкретно Германия. Немското дружество с правна форма GmbH притежава 60% от капитала на българското дружеството. Начисляват се разходи за лихви във връзка с получения заем.

В следващите редове ще отговорим на въпроса:

Следва ли българската фирма да удържи и внесе данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане?

Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 на чуждестранни юридически лица /лихви, в това число и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг/, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.

В чл. 195, ал. 7 от същия закон е регламентирано изключение от това правило, а именно: доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;

2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

Както става ясно, за да се приложи чл. 195, ал. 7 от ЗКПО и да не се обложи дохода от лихва с данък при източника, платецът на дохода и неговият притежател следва да са свързани лица. В чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО е регламентирано кога две лица са свързани: едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;

В чл. 195, ал. 12, т. 1 са регламентирани условията, на които едновременно следва да отговаря чуждестранното юридическо лице, за да бъде определено като такова. Чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;

б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;

в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;

Чуждестранното юридическо лице следва да представи на местното юридическо лице документ, с който да удостовери, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава членка. Този документ се издава от данъчната администрация, където е установен притежателя на дохода.

Относно облагането с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци чуждестранното юридическо лице следва да се снабди с документ, издаден от данъчната администрация на съответната държава-членка. Този документ следва да бъде представен на платеца на дохода в качеството му на задължено лице съгласно чл. 14, т. 2 от ДОПК в срока за внасяне на данъка при източника съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.

Или на база на всичко казано, следва да се направи извода, че българското дружество, в конкретния случай, не следва да удържа и внася данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като са изпълнени условията на чл. 195, ал. 12, т. 2 и чл. 195, ал. 12, т. 1  във връзка с чл. 195, ал. 7 от ЗКПО.

Автор: Ана Петрова