Доход от наем на физическо лице, живеещо в чужбина

Доход от наем на физическо лице, живеещо в чужбина

Физическо лице – български гражданин работи в Германия целогодишно и през по – голямата част от времето е извън пределите на България. Също така и семейството му е заедно с него. Това лице отдава под наем недвижим имот на фирма. Имотът се намира в България.

В този случай, логично, възниква въпросът данъкът по реда на ЗДДФЛ като на местно или като на чуждестранно физическо лице ще бъде удържан? Каква е разликата в двата случая?

Тъй като физическото лице отдава недвижимия имот и получава плащане по наема от фирма, данъкът по ЗДДФЛ се удържа и дължи винаги от фирмата. Фирмата има задължението да подаде Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Най – важно в случая, за да се определи начина на облагане и деклариране на данъка, е да се установи статутът на физическото лице съгласно чл. 4 от ЗЗДФЛ, а именно местно или чуждестранно е то.

В чл. 4 от ЗДДФЛ е регламентирано кое лице се счита за местно без оглед на гражданството за целите на закона. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, независимо от факта, че физическото лице е български гражданин, ако центърът му на жизнени интереси не се намира в България, това лице може да не е местно по смисъла на закона. Гражданството не е критерий, въз основа на който дадено физическо лице може да бъде определено като местно или чуждестранно за целите на данъчното законодателство.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ при определяне на центъра на жизнени интереси се вземат под внимание следните обстоятелства:

  1. неговото семейство;
  2. собствеността;
  3. мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и
  4. мястото, от което управлява собствеността си.

При положение, че физическото лице се е устроило в чужбина за постоянно и семейството му е с него, то за целите на закона е чуждестранно лице. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ, за чуждестранни  физически лица се считат лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Редът за определяне на доходите, като доходи от източник в България, се съдържа в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. От източник в страната са доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.

КАК СЛЕДВА ДА СЕ УДЪРЖА И ДЕКЛАРИРА ДАНЪКЪТ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ Е ЧУЖДЕСТРАННО ПО СМИСЪЛА НА ЗДДФЛ?!

В този случай, независимо от обстоятелството дали наемът е платен или не, при начисляване на дължимия наем по силата на договор, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ се дължи окончателен данък в размер на 10%. На облагане подлежи брутната сума, т.е. нищо не се приспада, окончателният данък се удържа от брутната сума на начисления по силата на договор за наем. Така удържаният данък се декларира и внася с Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на наема и удържане на данъка. Попълва се ред 4, колона 3 на Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО: „Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка, посочен в т. 2 и 3. …“. При това положение данъкът се удържа включително и четвъртото тримесечие. В този случай физическото лице – български гражданин, което е чуждестранно по смисъла и за целите на данъчния закон, няма задължение да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДфЛ.

Ако, обаче, лицето желае да се възползва от правата си по чл. 37а от закона, то следва да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37. Изборът да преизчисли окончателния данък по чл. 37 чуждестранното лице упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.

Както беше споменато по – горе, при облагането на чуждестранните лица с окончателен данък на облагане подлежи брутният доход. Преизчисляването създава възможност облагаемият доход от наем да бъде определен по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ и да бъде намален придобитият доход с 10% разходи.

Автор: Ана Петрова