Доходи от наем на чуждестранни физически лица - облагане и деклариране по ЗДДФЛ

img-20160204171735-900.png

Вашата фирма е сключила договор за наем на недвижим имот, който е собственост на руски гражданин, който няма постоянен адрес в България и не осъществява друга дейност в страната.  Нека видим какви данъчни задължения възникват за вашата фирма по отношение на наема, платен на руския гражданин!?

Доходите от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. За да бъде определено физическото лице като местно, без значение какво е гражданството му, следва да е налице един от следните критерии:

  1. има постоянен адрес в България
  2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 – месечен период
  3. изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия и членовете на неговото семейство
  4. чийто център на жизнени интереси се намира в България

Изключение от това правило е заложено в чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

В нашия случай руският гражданин е чуждестранно физическо лице. Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.  Доходът от наем на недвижим имот, изплатен от вашата фирма на руския гражданин подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ. Данъкът се удържа и внася от вашата фирма, в качеството и на платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му /чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ/.

От цитираната разпоредба на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ става ясно, че предприятието, платец на дохода удържа и внася дължимия данък при начисляване на дохода, а самоосигуряващите се лица – при неговото изплащане. Важно е да обърнем внимание, че окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените доходи. В този случай за облагаемия доход от наем не се прилага правилото за редуциране на придобития доход с 10 на сто за разходи. Следователно върху брутната сума на начисления доход, вашата фирма следва да начисли, удържи и преведе данък в размер 10 на сто. Данъкът се внася от платеца на дохода, т.е. вашата фирма, в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода /чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ/. Вашата фирма като платец на дохода има задължение да подаде декларация  по чл. 55, ал. 1 за удържания окончателен данък за начислените доходи на чуждестранното физическо лице. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимия данък, а именно до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ).

До тук всичко е ясно. Но следва да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, в която е регламентирано, че когато в данъчна спогодба или друг международен договор,  ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между правителството на Република България и правителството на Руската федерация е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, която е ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 23.03.1994 г. /ДВ, бр. 29 от 1994 г.  Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г./.

В СИДДО с Руската федерация не са предвидени данъчни облекчения за този вид доход. Член 6 от спогодбата регламентира облагане на доходите от използване на недвижимо имущество в държавата, където е разположено това имущество.

На основание чл. 58 от ЗДДФЛ удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.

Вижте още: Доход от наем на физическо лице, живеещо в чужбина

Автор: Ана Петрова