Дерегистрация по ЗДДС и наличните към момента активи

Собственик сте на фирма с предмет на дейност търговия, регистрирана за целите на ЗДДС. Поради една или друга причина, взимате решение да дерегистрирате фирмата. Към момента на дерегистрация фирмата ви притежава дълготрайни материални активи, за които сте се възползвали от правото си приспадане на данъчен кредит към момента на тяхното закупуване. Съответно след толкова години въпросните активи са напълно амортизирани.

И сега въпросът ви към вашия счетоводител е следния:

Към дата на дерегистрация следва ли да начислите ДДС за наличните активи или следва да предприемете други мерки преди да пристъпите към дерегистриране?

След като поставяте този въпрос на вашето счетоводство, то очевидно сте запознат с нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, по силата на която към датата на дерегистрация се счита, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло или частично е използвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството, или активи по смисъла на ЗКПО.

Т.е. на база цитираната разпоредба към датата на дерегистрация ДДС следва да се начисли при наличието на следните предпоставки:

1. стоките са налични към датата на дерегистрация

2. за тези стоки лицето е упражнило правото си на приспадане данъчен кредит

3. наличните стоки към датата на дерегистрация са активи по смисъла на Закона за счетоводството или по смисъла на ЗКПО

Като имаме предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗДДС, където са изброени случаите, при които към дата на дерегистрация за вас не възниква задължение за начисляване на ДДС за наличните стоки, за които изцяло или частично сте използвали правото си на приспадане на данъчен кредит към момента на закупуването им и като вземем под внимание, че вашият случай не е сред изброените, то следва да се направи извода, че към датата на дерегистрация за вас ще възникне задължение за начисляване на ДДС за наличните стоки.

Как се определя данъчната основа за начисляване на ДДС за наличните към датата на дерегистрация активи!?

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС при прекратяване на регистрацията по ДДС, данъчната основа на наличните към датата на дерегистрация е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса , намалена с разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Както казахме по – горе, наличните към момента на дерегистрация активи са напълно амортизирани, откъдето на база на разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, а именно че данъчната основа при дерегистрация е данъчната основа при придобиване или себестойността на стоката, намалена с разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот, то логично е да направим извода, че в конкретния случай данъчната основа следва да е равна на нула.

Друга възможност, преди да пристъпите към прекратяване на регистрацията по ДДС, е да предприемете следните стъпки:

1. Да направите инвентаризация на наличните активи;

2. Да прецените дали всички са годни за употреба в дейността на фирмата;

3. Ако има активи, които не са годни за ползване за целите на икономическата дейност на фирмата, то да се вземе решение за тяхното бракуване;

4. Да поискате от вашето счетоводство фактурите, свързани със закупуването на активите, които към настоящия момент са негодните за употреба в дейността на фирмата, с цел да се установи момента на упражняване на правото на данъчен кредит;

Защо е добре да се реализират посочените стъпки, преди да пристъпите към прекратяване на регистрацията по ДДС?

По силата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. За стоките, които са или биха били дълготрайни активи, дължимият ДДС се определя съгласно формулите, посочени в чл. 79, ал.3 от ЗДДС.

Бързам, обаче, да спомена и разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 и т. 4 по силата, на която корекции по чл. 79 от ЗДДС НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ за недвижими имоти, ако са изминали 20 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, за стоки или услуги – 5 години.

ИЗВОДЪТ, който следва да направим на база на цитираната разпоредба, е че ако въпросните активи попадат в хипотезата на чл. 80, ал. 1, т.4, то за тях не следва да се извършва корекция, тъй като са минали повече от 5 години от правото на упражняване на данъчен кредит.

Автор: Ана Петрова