ДДС при неустойка за просрочено плащане

ДДС при неустойка за просрочено плащане

При сключването на договори между търговци, обичайно, се уговарят, предявяват и изплащат неустойки при неизпълнение на условията по договора, в това число и при просрочие на плащанията. Ролята на неустойката е да обезщетети изправната страна по договора за пропуснатите ползи в резултат на неизпълнение на клаузите, заложени в него.

И отново въпросът е: трябва ли да издавам фактура за неустойката за забавено плащане, а ДДС трябва ли да начислявам!?

Отговорът е: Не, не следва да издавате фактура и да начислявате ДДС за дължимата неустойка за забавено плащане.

Защо не се издава данъчна фактура и съответно не се начислява ДДС за неустойката за просрочено плащане!?

Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставката всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Следователно, неустойката за забавено плащане, платена от получателя на доставчика, не участва при формиране на данъчната основа на доставката, която е предмет на договора, във връзка с чието неизпълнение са дължи. За нея не следва да издавате данъчен документ и не следва да начислявате ДДС. Следва да издадете единствено и само документ, който да удостовери плащането й от неизправната страна по договора /чл. 84 от ППЗДДС/. Документирането на неустойката може да се извърши с документ, наречен сметка за изплатени суми, известие за дължими плащания или протокол, например, който да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ съгласно чл. 6 от Закона за счетоводството.

Неустойки и лихви с обезщетителен характер са тези, които обезщететяват страната по договора, която е претърпяла вреди, вследствие неизпълнение на задълженията на другата страна.

Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение па парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, т.е. това обезщетение се дължи и без наличието на сключен договор между страните. Специфично при лихвата е, че тя се дължи само при парични задължения и винаги е свързана със забава, докато неустойката би могла да обезпечава и друг вид задължения.

С уговарянето на неустойка в договора, страните предварително определят размера на обезщетението, което неизправната страна дължи в случай на определено виновно неизпълнение, което евентуално ще причини вреди на другата страна по договора. Неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Нейната цел е да стимулира страните по договора към точно изпълнение на задълженията, поети с договора. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение /чл. 79 от ЗЗД/. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер /чл. 92 от ЗЗД/. Съгласно чл. 309 от Търговския закон, обаче, е регламентирано, че при търговска сделка, сключена между търговци, неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност.

При счетоводното отчитане на получените неустойки са приложими разпоредбите на Национален счетоводен стандарт 18 „Приходи“. Съгласно част Г, т. 3 от Приложението към НСС 18 “Приходи“, глоби, неустойки, лихви и други се признават като приход след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или съдебен иск.

Автор: Ана Петрова

Webp.net-gifmaker_0.gif